— Та… при Бартон има една сукуба на име Алесандра. Относително нова. На около век. Красива. Има усет към изящните физически детайли почти като теб. А е и умна. Със страхотно чувство за хумор. Симпатична.
Погледнах го изненадано.
— Да не си влюбен, Бастиен?
— Не, но тя ме привличаше… привлича силно. Трудно е да й устоиш. Опознахме се и едното доведе до друго…
— Както често се случва при теб.
— Да — призна горчиво той. — Само да ти кажа, беше невероятно. Тази жена… леле!
— И какъв е проблемът?
— Ами проблемът е, че този Бартон пази отблизо хората си. Очакваше тялото на Алесандра да е изключително само за негова употреба — без да броим отношенията й със смъртните, разбира се.
— И той е научил?
— Да. Оказа се невероятно ревнив — задоволство изпълни гласа на Бастиен. — Много глупаво за нашия вид. Разбира се, демон или не, сигурно има причина да се чувства несигурен, като се има предвид, че приятелката му е била със секс гуру като мен. Опознаеш ли веднъж Бастиен…
— Давай по същество, секс гуру. Какво стана?
— Ами… да речем, че се ядоса, но това е много меко казано. Честно, днес нямаше да се наслаждавам на прекрасната ти компания, ако Джанел не се беше намесила достойно. — Джанел беше архидемонката на Бастиен в Детройт. — Тя обаче главно ме защити от физически мъчения. Всичко друго е една голяма каша. Кариерата ми замря. Бартон има могъщи приятели, а Джанел беше пределно ясна, че повече няма да ми покрива задника.
Стигнахме до моята сграда и се спряхме отпред. Той прекара ръка през тъмните си къдрици и лицето му изведнъж помръкна.
— Така се оказах в черните списъци на всички. Вече са задействали процедурата да ме пратят другаде и съм сигурен, че ще е ужасно. Например в Гуам. Или в Омаха. Затова трябва да успея с Дана. Един голям удар като този, едно грандиозно публично унижение и ще се върна на върха. Няма да могат да ме накажат, не и ако имам такова постижение в досието си.
Започнах да разбирам манията му по радиоводещата.
— Но нещата с нея май малко зациклиха.
— Не знам какво още да направя. Опитах всички стари номера, всички хватки от книгите, плюс няколко нови от запазената марка на Бастиен. Нищо не проработи.
Протегнах ръка към него.
— Трябва да приемеш, че тя не се предава лесно, Бас. Случва се.
— Знам — прозвуча толкова нещастно, че разкъса сърцето ми.
— Недей така. Не се отказвай още. Научила съм те на всичко, което знам, забрави ли? Ще намерим начин да се справим. Ще успеем да разгоним кучката.
Той се засмя и прокара пръст по бузата ми.
— Караш ме да се чувствам добре, знаеш ли? Това е едно от прекрасните ти качества. Това, и ако слуховете са верни, устата ти.
— Слуховете са верни. Ще ти помогна да се справиш, ще видиш. Освен това, ако нищо друго не й действа, съществува и алкохолът, нали?
— А, да, старият резервен план — прегърна ме силно и ме целуна по бузите. — Лека нощ, сладка моя. Благодаря за прекрасната вечер.
И аз го целунах.
— За теб — винаги.
Ръката ми беше вече на бравата, когато се сетих за нещо.
— Хей, Бастиен?
Той се обърна, беше се отдалечил на няколко крачки по тротоара.
— Да?
— Защо се захвана?
— С какво?
— С Алесандра. Трябва да си знаел какво изпитва Бартон към нея, нали така?
— Да.
— Защо рискува?
Погледна ме, сякаш не можеше да повярва, че го питам такова нещо.
— Защото ми се отвори възможност. Защото беше красива и прекрасна, и я исках.
Нямаше смисъл точно аз да споря по тази тема. Такава беше логиката на инкуба, като по учебник. Усмихвайки се, влязох вътре.
Глава 13
Мин, саксофонистът на Дъг, затършува из редиците бутилки алкохол на плота на Уайът.
— Не мисля, че има нещо такова — каза накрая той. — Може ли да ти направя гимлет без сок от лайм?
— Не. Това ще развали цялото удоволствие.
— О! Добре. Тогава искаш ли един шот или нещо друго? — вдигна бутилка, Бог да ми е на помощ, водка „Скай“.
— Ще се въздържа.
Огледах тананикащите и тактуващите покрай мен. Както обикновено имаше ужасно много хора; едва ли групата познаваше и половината от тях. Плодовете на славата, предположих. Както обикновено имаше наркотици и напитки в изобилие за всички, които искаха — стига обаче пороците ти да не включват сок от лайм. Обърнах се отново към Мин.