— Виждал ли си Алек тази вечер?
— Не. Каза, че ще дойде. Дано скоро се появи.
Мин се завъртя неспокойно и аз се зачудих колко ли хора е успял да омотае. Цялата група се държеше шантаво и арогантно.
По-голямата част от деня прекарах в планове за вечерта, опитвах се да отгатна какво ще се наложи да жертвам, за да измъкна информация и как да получа наркотика от Алек. Когато времето за купона наближи, реших, че малко преувеличавам. Алек едва ли беше криминален бос. Ако исках нещо от него, сто на сто щях да го получа като се съблека и жертвам тялото си.
След като взех това решение, облякох друга къса рокля. Подобно на роклята, с която бях на концерта, и тази имаше V-образно деколте, презрамки и беше къса. За разлика от нея — памучна и приличаща на лятна рокля — тази беше копринена и приличаше повече на нощница. Яркото изумруденозелено отразяваше зелените точици в очите ми. За да постигна този ефект, подсилих цвета и на двете.
— Най-накрая — промърморих на себе си, когато зърнах сините кичури на Алек сред хората. Той ме видя и аз му махнах; жестът, че съм го забелязала, го накара да се усмихне.
— Здравей — каза той, докато ме оглеждаше. — Леле!
— Крайно време беше да се появиш — смъмри го Мин и му подаде бира. Поздравиха се с типично мъжко странно удряне по рамената. После Мин вдигна бутилка с някаква тропическа ракия от лайм. — Виж какво намерих. Ще свърши ли работа?
— Разбира се. Става — казах аз. Исках да започна да обработвам Алек, без да го напрягам. Дори и това да значеше пиене до припадък от някаква странна течност, бях готова да поема този риск.
Мин ми подаде пластмасова чаша, пълна с нещо светлозелено и с Алек тръгнахме сред групичките.
— Позволяваш на Мин да експериментира върху теб? — попита той, посочвайки чашата.
Осени ме вдъхновение.
— Експериментира върху мен цяла вечер — засмях се прекалено високо и го хванах под ръка. Не беше нужно да разбира, че това е първата ми чаша. — Но нищо от творенията му досега не изглеждаше толкова зле.
Той се усмихна и непринудено постави ръка на кръста ми.
— Казвал ли съм ти колко страхотно изглеждаш?
— Да, вече съм наясно с това — отвърнах. Подуших питието, но не долових друго, освен захар. Внимателно поднесох чашата към устните си и отпих. Гадост. Беше нещо средно между сироп и вода за уста. За щастие не повръщах лесно и успях да преглътна, без да се задавя.
Алек ми направи още няколко комплимента и аз насочих разговора към една със сигурност интересна тема — него самия. Получи се. След минути открих, че темата е дори поограничена, отколкото си мислех. Искаше да говорим само за групата.
— И да, решихме, че е време да излезем извън Сиатъл и да превземем някои от другите големи градове в околността. Сещаш се — Портланд, Ванкувър. Ако спечелим фенове на северозапад, може да обиколим Западния бряг. Бащата на Кори познава един човек, който има приятел в звукозаписна компания и той ще му изпрати статията за нас в „Сиатъл таймс“…
Оставих го да говори, кимах с глава и казах „аха“ много пъти. Трябва да изтъкна, че успехът на „Нощно признание“ искрено ме интересуваше. Вярвах в тях и в таланта им. Само че тази вечер не беше моментът за това. Други неща занимаваха съзнанието ми.
— Знаеш ли — каза той без никаква връзка. — Мислех, че не ме харесваш.
Да. Наблюдателен си.
Усмихнах се.
— Извинявай. Има толкова идиоти по света, че се държа като кучка, докато не опозная човека. Другите членове на групата се кълнат, че си готин и аз им вярвам. Освен това — приближих се към него и сниших гласа си до сладострастно мъркане, — вече те познавам и сега определено те харесвам.
За моя изненада, Алек ме пусна. Крайно неочаквано. Още по-странното беше, че видях интерес в очите му, но само в очите му. Останалата част от него беше разтревожена от нещо. Сигурно изненадата беше изписана на лицето ми, защото миг по-късно той се засмя, сякаш нищо не се беше случило и отново сложи ръка на кръста ми.
— Аз лично не бих им вярвал толкова, но хей, щом са те убедили, супер.
Върнах си усмивката и се направих, че не забелязах странната му реакция. Заприказвахме се отново и му позволих той диктува темата на разговора. Когато заговори за скейтборд и предимствата на една марка пред друга, реших, че Дъг не оценява достатъчно любовта ми към него.