Продължи замислено:
— Искам булката да бъде с отворени отпред обувки.
— Защо точно такива?
Погледна ме изненадано.
— Защото пръстите са секси.
Погледнах босия си крак. Пръстите ми бяха малки и симпатични, всеки нокът беше боядисан в бледолилаво. Андрея нямаше моя номер обувки.
Усмихнах му се лукаво.
— Като тези ли?
Той ги погледна и се върна към работата си.
Забравих за тиксото и отидох до него, като се опитвах да не се смея.
— Сет Мортенсен, ти имаш фетиш?
— Не е фетиш — отговори равно той. — Ценя красотата.
Сега вече се разсмях.
— Така ли? — вдигнах крак и го погъделичках по ръката, мърдайки пръсти. — А цениш ли тези пръсти?
— Ценя всичко у теб, дори и когато си зла.
Клекнах до него и го прегърнах.
— Само като се замисля колко пъти съм се перчила пред теб с къси поли и без бельо и съм оставала поразена от непоколебимата ти издържливост, а всъщност въпросът бил в пръстите…
— Без бельо? — прекъсна ме той. — Чакай. Сега имаш ли бельо?
— Устните ми са запечатани. Трябва да разбереш по старомодния начин. Нищо няма да кажа.
— О — в гласа му прозвуча предупреждение, — имам начини да те накарам да говориш.
— Какви начини?
С едно изненадващо бързо движение Сет скочи и ме повали по гръб. С едната си ръка ме прикова към пода, а с другата насочи към мен четка с боя.
— Хей! — извиках. — Това не е секси. Дори не е готино.
Всъщност точно той да ме притисне към пода беше достатъчно секси. Замахна закачливо с четката, без да ме докосва, но аз се свих.
— Какъв е проблемът — подразни ме той. — Нали можеш да се трансформираш?
— О! Извратено копеле!
Устните му се извиха в дяволита усмивка, перна ме с четката по бузата и ми остави малко петно боя. Секунда по-късно добави едно петно и на другата буза.
— Приготви се за битка — заяви той.
Извиках от изненада, после използвах моментното му задоволство, за да се освободя и да сменим местата си. Сега аз бях върху него, едната ми ръка беше върху гърдите му, а другата — върху ръката му.
— Научавам все повече и повече за теб всеки ден — отбелязах и наведох лице към неговото. Косата ми се разпиля от опашката, сега падаше свободно и ни обгръщаше отвсякъде, подобно на завеса. — Имаш истинска тъмна страна.
— Това проблем ли е?
— Всъщност ми харесва.
Наведох глава и му дадох така наречената „открадната целувка“ — полудълбока, съвършено прецизирана целувка, едва прекрачваща границата, на която ставаше поглъщането на енергията.
Дръпнах се миг по-късно, устните ми още пламтяха там, където бяха докоснали неговите. С едната си ръка погали гърба ми, а другата заплете в косата ми. Ленива и доволна усмивка заигра на лицето му.
— Искаш ли после да излезем на вечеря?
— Нещо конкретно ли имаш предвид?
— Нищо конкретно. Стига компанията да е все така приятна.
Усмихнах се и се наведох да го целуна още веднъж; този път обаче ми беше трудно да запазя целувката толкова лека, колкото трябваше. Вместо да се дръпна, го целунах по-страстно и пъхнах смело език в устата му. За моя изненада тази грешка бе рязко спряна не от угризенията, че съм изсмукала енергията му, а от самия Сет.
— Тетида — предупреди ме той и ме отблъсна не грубо, но не и особено нежно.
Втренчих се в него, благоразумието ми съвсем се изпари. Исках да го целувам отново. И отново. Да вървят по дяволите ограниченията на сукубите.
Не беше заради химията или боричкането, нито заради коментарите за пръстите ми и липсата на бельо. Беше заради всичко тази вечер. Заради илюзията, че съм част от семейството. Заради разговорите за сватби, които никога нямаше да се състоят. Изведнъж ме заляха бурни емоции. Радост и наслада от присъствието му. Увереност, че ме обича и заради характера, и заради външността ми. И, разбира се, и тъмните емоции не липсваха. Гняв, че връзката ни никога няма да бъде съвършена. Отчаяние, че той не е безсмъртен. Ревност, че никога няма да бъда негова булка. Какво беше казал Джером? Че за да е с мен, Сет се отказва от всички нормални неща в живота? Целувката беше първична, гневна реакция към всички тези емоции — не можех да се справя с тях по друг начин.
— Тетида — повтори той, изучавайки лицето и подивялото ми изражение. — Стига. Ти си по-силна.