Прозвуча и тъжно, и съчувствено, но все пак категорично и наставнически. Думите му ме извадиха от водовъртежа на емоциите и изведнъж се почувствах… е, неадекватна в сравнение с него.
Тери влезе в дневната и с право се шашна като ме видя върху брат си.
— И вие ли искате да си лягате?
Със Сет си разменихме горчиви закачливи усмивки.
— Де да беше така — казах аз.
Почистихме и двамата със Сет тръгнахме да търсим къде да вечеряме толкова късно. Не говорехме, никой от нас не отвори дума за станалото. Очевидно беше наясно, че го приемах по-трудно от него и се опитваше да измисли как да ме развесели. Явно обаче нищо не му идваше наум и мълчахме, докато не се върнахме до къщата на Тери, за да си взема колата.
— Джорджина — внезапно каза той колебливо, докато стояхме до колата ми. — Трябва да знам нещо.
Погледнах го измъчено — не ми харесваше равния му тон. Наистина не исках да говорим на сериозни теми тази вечер. Въздъхнах.
— Какво?
Той ме изгледа за миг, очевидно преценявайки емоционалното ми състояние.
— Ами… имаш ли бельо в момента?
Примигнах учудено, беше ме изненадал. Тогава забелязах колко трудно му беше да запази сериозното си изражение. Беше прекалено смешно. Сет се опитваше да ме развесели по много по-шантав начин, отколкото аз бих избрала. Събралото се в мен напрежение се изпари.
— Да — казах му, усмихвайки се.
— О!
Беше облекчен, че съм се успокоила, но и разочарован от отговора.
— Знаеш ли кое му е хубавото на трансформирането?
— Кое?
— Вече не съм с бельо.
Глава 14
Не очаквах Дана да ми отвори вратата на следващия ден. „Боже господи“ — помислих си. — „Най-накрая е спал с нея.“
Истината се оказа много по-прозаична. Бастиен (във формата на Мич) беше покрит до лакти с брашно и ръцете му усърдно мачкаха средно голяма топка тесто.
— Здрасти коте Таби — каза той като видя стреснатото ми изражение. — Дана ме учи да пека хляб.
— Леле! — отвърнах аз. Наистина нямаше какво друго да кажа след едно такова изявление.
Лично аз бях виждала Бастиен да меси хляб при много по-примитивни условия, но очевидно смяташе, че играта на ученик учител ще отвори вратата към леглото на Дана. Тази тактика имаше своите достойнства, разбира се. Хората обичаха да показват превъзходството си в области, в които са добри, а и така щяха да прекарват доста време заедно. Съмнявах се дори и с тази тактика да стигне леглото на Дана, но, хей, заслужаваше си да опита. Самият факт, че тя е отделила време за това, ме порази. Мислех, че е прекалено заета да взривява клиники за аборт и да раздава училищни униформи.
Като се сетих, че това е повод да бъдат сами, се притесних да не съм попречила на някоя добра възможност. Срещнах погледа му.
— Мога да дойда по-късно, ако моментът не е подходящ — казах му.
— Не, не. След малко Дана трябва да отиде на среща. Ще ми правиш компания, докато това бебче се пече във фурната.
Думите му бяха искрени. Вероятно беше изчерпал всичките си хрумвания, с които би могъл да я накара да остане.
Чувствах се неспокойна в нейно присъствие; седнах на един от високите столове до плота и отпих от мокачиното с бял шоколад, което си бях взела по път. Дана седна до мен. Устоях на импулса да се отдръпна. Погледнах към кухненската маса и видях купчини листовки и брошури на КЗСЦ.
— Откъде този интерес към готвенето? — попитах го любезно, когато настъпи мълчание.
— Един ерген не може да живее вечно на хамбургери и замразена храна, нали? — тук пусна една усмивка. — А и аз винаги съм отворен за нови преживявания. Следващия път ще ме научи да правя крем брюле.
Изсумтях.
— Ако те научи да правиш крем брюле, ще дойда да живея при теб.
Дана се обърна към мен, елегантно кръстосвайки крака и показвайки благоприличните гащи, с които се сдоби при злополучното ни обикаляне по магазините. Отдавна се бях отказала от гащите. Само забавяха основното събитие.
— Мога и теб да науча.
По дяволите, не! Бях се захванала с градинарство, за да имам възможност да разговарям с Джоуди. Стигат ми толкова домакински пороци. Освен това знаех, че Бастиен не би одобрил присъствието ми.
— Благодаря, но ще оставя Мич да се занимава с това. Той е талантливият в семейството.
Бастиен потупа хляба за последно.