— Как върви протестът? — попитах, след като изчерпахме кучешките теми.
— Отлично. Изненадана съм, че не си чула по новините. Пресата го отразява постоянно.
— Не обръщам много внимание на новините.
Каза ми датата и часа.
— Ще успееш ли да дойдеш?
— Мисля, че тогава съм на работа — отвърнах автоматично.
Дана ме погледна многозначително.
— Табита, оставам с впечатлението, че не си много убедена по въпроса.
— Мислиш ли? Погледнах встрани и отново поведох борба със себе си дали да кажа какво мисля или да спестя неприятностите на Бастиен. Накрая реших да отвърна нещо неопределено, което звучеше като истина.
— Просто мисля… че има много гледни точки. Това е.
— Няма проблем и да не си убедена.
Това беше изненада — тя да каже такова нещо!
— Наистина ли?
— Разбира се. Точно затова съществуват организации като КЗСЦ. Да помогнем на хората да видят истината по даден въпрос.
Потиснах едно изсумтяване. За момент бях решила, че може да ме изненада с проява на разкрепостеност. Оставих тишината да говори.
— Е — започна тя след малко, — в какво вярваш тогава?
— В смисъл? За хомосексуализма ли? Или за хомосексуалните бракове?
— И за двете.
Мнението ми беше, че хората искат, когото си искат и точка по въпроса. Нямаше закони в любовта и правилно или грешно. Мнението на Дана по темата обаче беше базирано на религията и най-вече аз би трябвало да знам, че споровете коя вяра е права и коя крива, са безсмислени.
— Не съм сигурна, че хората могат сами да изберат кого да харесват — обясних, без директно да атакувам възгледите й. — Така че може би затова ми е странно, когато говорим за „помощ“ и „промяна“ на хора, които не могат да направят нищо срещу природата си, независимо дали природата им е правилна или грешна.
— Значи смяташ, че хомосексуалността е вродена? — меденият й гласец не успяваше съвсем да прикрие пренебрежителната й изненада.
— При някои хора. Според мен има такива, които се впускат в… хомосексуални дейности за забавление, но при други това е биологично предопределено.
Имах чувството, че Дана не би описала сексуалните задявки между представители на един и същи пол като забавление, но се почувствах по-добре като изразих мнението си.
— Изразяваш се отлично — призна тя. — Макар че не е задължително да съм съгласна с теб.
Засмях се високо, а тя ме погледна странно.
— Не съм си и помисляла, че ще си съгласна.
Отново замълчахме и си спомних, че трябва да разбера дали изпитва някакви романтични чувства към Бастиен.
— Иска ми се аз да можех да избирам хората, които ме привличат — казах неочаквано, повдигайки лична тема съвсем нетипично и за Табита Хънтър, и за Джорджина Кинкейд.
Дана изглеждаше изумена.
— Нещата с приятеля ти не вървят ли? Как се казваше?
Свен?
— Сет — поправих я и се чувствах само леко неловко, че го въвличам в тази история. Всъщност, в момента нещата със Сет вървяха прекрасно, но продължих да лъжа заради играта. — Той е супер… но не е много… сещаш се… романтичен.
— А — каза тя неутрално.
— Луда ли съм? Прекалено много ли искам? Може би трябва да мисля за други неща.
— За теб какво е романтиката?
— Не знам. Невинни докосвания, малки подаръци от време на време. Жестове, с които да ми показва колко съм важна за него, колко ме обича. — Ириси, усмихнати личица върху палачинки. — А за теб какво е романтиката?
Тя сви рамене. Завихме зад ъгъла към къщата на Бастиен.
— За мен романтиката не е толкова важна, колкото за всички останали — призна тя. — Нито Бил, нито аз имаме време за такива неща.
— О!
— Това не е толкова лошо. Бих казала, по-важно от подаръците е да можеш да почувстваш другия. Да говориш открито с него и да споделяш мислите си. Да знаеш, че и той чувства същото като теб.
— О! — казах отново, изненадана. Коментарът й беше почти логичен. По някакъв начин се доближаваше до възгледите на Сет за честността в една връзка. Задъвках устната си и се хвърлих с главата напред. — А ти какво мислиш за… знаеш… за сексуалното привличане като цяло?
Хвърли ми кос поглед.
— Какво по-точно имаш предвид?
Свих рамене.
— Невинаги се чувствам така с него. — Лъжа, просто лъжа, дъра-бъра. — Погрешно ли е да мисля така? За теб какво е секси?