Вече бях мислила за това.
— Хю има принтер, истинско произведение на изкуството. Ще ги принтирам при него. — Замислих се. — Въпреки че сигурно и той ще иска да запази някои снимки.
— Разбирам го. — Бастиен остави питието си и се завъртя, за да ме погледне нежно, за разнообразие лицето му беше сериозно. — Ти си красива жена, Фльор, а това говори много за теб, защото можеш да контролираш външния си вид. Не говоря само за физиката ти, въпреки че е страхотна. Там има нещо — и той потупа гърдите ми. — Нещо топло, и чувствено, и прекрасно, което блести. Бих те познал, в каквото и да е тяло, на което и да е място.
Сгуших се до него доволна.
— Радвам се, че си тук. Въпреки цялата тази каша с Бартон и Дана. Ще се справим. Обещавам. Няма да им позволя да те заточат на някое гадно място.
Лека, игрива усмивка заигра на устните му. Обич проблесна в очите му, обич, която несъмнено се излъчваше и от моето лице. Изведнъж той се наведе и ме целуна.
Леле!
Не беше приятелска целувка, нито от типа целувки, които си раздавахме безразборно по устните. Беше дълбока, еротична целувка. Устните му бяха като кадифе, езикът му бавно се плъзна върху моя. Бях толкова смаяна от случващото се, че за момент не можех да направя нищо, освен да потъна в тази целувка и да се отдам на тръпките, които преминаха през тялото ми.
Осъзнах се, отдръпнах се от него и седнах.
— Какво правиш, по дяволите?
Той също седна, толкова изненадан от реакцията ми, колкото аз от постъпката му.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти ме целуна. Искам да кажа, наистина ме целуна.
Той се усмихна сладострастно и провокативно. Потръпнах. Когато инкуб изпробваше върху теб чара си, беше объркващо дори и за сукуба.
— Какво лошо има в това? Означаваш за мен повече, от когото и да е другиго на този свят. Това е естественото развитие на нещата. Трябваше да го направим преди много време.
Поклатих глава в несъгласие.
— Харесва ми както беше досега.
— Защото не си опитала. Виж, не те моля да избягаш с мен към залеза. Ние сме приятели. Знам това и ми харесва. Но ти сама го каза — не си заслужава да спиш с хора, които не значат нищо за теб.
— Да, но… Не мисля, че това ще реши проблема.
— Тогава какво ще реши проблема? — попита той. — Да спиш, или по-скоро да не спиш със смъртен, когото обичаш?
Станах от леглото.
— Това беше грубо. И няма нищо общо. Не искам да бъдем нещо друго, освен приятели, Бастиен. Сексът ще обърка всичко.
Той остана в леглото, гледайки ме как пристъпвам.
— Сексът ще оправи много неща. Крайно време е да получим удовлетворение извън служебните задължения. Ще бъде терапевтично и за двама ни. Нуждаем се от това.
Обърнах се и се вгледах в прозореца, без да виждам нищо.
— Аз нямам нужда от това.
— Така ли?
Само че гласът, който ми зададе този въпрос, не беше на Бастиен. Беше на Сет.
Завъртях се с широко отворени очи.
— Престани! Трансформирай се веднага!
Бастиен като Сет се отпусна спокойно върху възглавниците. Беше с дънки и тениска на „Уайтснейк“, съвсем в стила на Сет. Косата му беше разрошена. Дори беше успял да изкопира и чаровната му разсеяна усмивка.
— Какъв е проблемът, Тетида?
Спуснах се към леглото с желанието да излея гнева си върху него, въпреки че копнеех да избягам.
— Не е смешно! Трансформирай се веднага!
Той се изправи и се плъзна към ръба на леглото.
— Хайде, трябваше сама да се сетиш досега. Това е идеалното разрешение на всичките ти проблеми.
— Не, не е. Наистина не е.
Стана и тръгна към мен; не ме докосна, въпреки че беше достатъчно близо, за да накара сърцето ми да се разтупти. Стоях вцепенено, без да мога да помръдна.
— Разбира се, че е. Ако наистина искаш да превъзмогнеш Сет, това е начинът. От толкова време копнееш за него, чудиш се какво би било да го докоснеш, да бъдеш с него. Е, това е шансът ти. Единственият безопасен начин, единствената възможност да направиш всичко, което искаш, без да го нараниш. Направи го и ще си спестиш много мъка в бъдеще.
Поклатих глава, тъй като и устните ми отказваха да се движат. Прекалено много противоречиви чувства. Всичко беше нереално. Зашеметяващо. Все още бях шокирана от дързостта на Бастиен. Знаех, че е безразсъден и нагъл, но това беше прекалено дори за него. От друга страна Бастиен имитираше Сет до най-малката подробност и това оказваше голям ефект върху мен. Чаровен и безупречен. Още по-изкушаващото беше, че в думите на Бастиен имаше истина. Наистина можех да правя каквото поискам. В предложението имаше много недостатъци, но не можех да отрека и предимствата му. Съвършеното изкушение.