— И защо не го направиш?
— Ние не правим така. Аз и ти сме славни проститутки — куртизанки, ако искаш да не звучи грубо, но то е едно и също. И на отрепки да се прехвърлим, пак няма да променим съдбата си. Всъщност в дългосрочен план няма да има никакво значение. Може би само малко ще успокои съвестта ти, но дори и това няма да трае вечно.
— Господи. Не ме караш да се чувствам по-добре.
— Съжалявам.
— Не, не се притеснявай. Няма значение. Искам да кажа, че е хубаво да поговоря с някого за това. Никой друг… никой от другите безсмъртни, не ме разбира.
Той изсумтя.
— Разбира се, че няма да те разберат. Как биха могли? — Мълчаливо изразих съгласието си и Бастиен ме погледна нежно. — Не че приятелите ти не са мили. Има ли други безсмъртни в града, с които се разбираш? Други сукуби или инкуби?
— Има още няколко вампира и нисши демони, това е. Те са на по-ниско социално ниво от онези, с които се движа. Имам и добри приятели сред смъртните. Все още. Но те не са ми достатъчни — усмихнах се леко. — Не са като теб. Липсваше ми.
Бастиен разроши косата ми и си заслужи критичен поглед от котката ми Обри.
— И ти ми липсваше.
— Ще ми кажеш ли сега какво става?
Сериозното му изражение се оживи.
— Вече не съм сигурен какво ще си помислиш след всичко, което каза.
— Ще видим.
Той се плъзна от дивана и се настани до мен, за да говорим очи в очи.
— Чувала ли си за Дана Дейли?
— Живея на тази планета, нали? Първо за нея се сещам, когато карам колата и ме обхване желание да слушам силно комерсиална консервативна риторика — казах, без да правя опит да скрия презрението си. Освен че пропагандираше изтъркани семейни ценности, радиоводещата Дана Дейли обичаше да прави дребнави расистки, хомофобски и дори сексистки коментари в токшоуто си. Не можех да я понасям.
— Явно това желание често те спохожда. Знаеш ли, че живее в Сиатъл?
— Разбира се. Изненадана съм, че това не е довело до срив в цените на жилищата тук.
— Странно, че го казваш. Скоро обявиха къща за продан в квартала й.
— И?
— И нашите работодатели я купиха.
— Какво?
Подсмихна се доволно, знаейки, че е привлякъл вниманието ми, и се наведе към мен нетърпеливо.
— Внимавай сега, Фльор, идва най-хубавата част. Дочухме някои слухове за момчето, което се е грижело за басейна на госпожа Дейли. Той твърди, че е имал „романтична връзка“ с нея.
Прерових съзнанието си и си спомних предизборен плакат на нея и съпругът й политик.
— Виждал ли си господин Дейли? И аз бих предпочела момчето. Какво стана със слуховете?
— Сещаш се. Каквото винаги става със слухове без доказателства. Замряха, нищо не се случи.
Застинах в очакване.
— Добре, къде във всичко това е къщата?
— Както сама каза, мъжът й за нищо не става. Разбира се, тя няма да се разведе или нещо такова; не и ако това ще хвърли сянка върху политическото му бъдеще или върху цялата й предвзета кампания в подкрепа на семейните ценности. Но… все пак можем да се възползваме от залитането й. Ако се е отклонила от правия път веднъж, може да бъде подмамена и втори път.
Изстинах, когато сглобих целия пъзел.
— От красив, елегантен съсед?
— Елегантен? Много си любезна.
— А после какво?
— После доказателствата ще си свършат работата.
— Доказателствата?
— Ами да. Няма да подходим като момчето, почистващо басейна й. Когато успея да съблазня известната госпожа Дейли и преминем към плътски удоволствия, надминаващи и най-дивите й мечти, ще запиша всичко с камера. Ще увековечим момента за поколенията и ще го пуснем на пресата. Пълно разобличаване, пълно опустошение. Няма да има кой да проповядва на масите да се върнат към чистите благопристойни ценности. Дори политическата кампания на съпруга й ще пропадне и ще се освободи място за по-либерални кандидати. А те съответно ще върнат корупцията в политиката, от което така отчаяно се нуждаем.
— Леле, колко хитро.
Той ме погледна.
— Съмняваш се в гениалността ми?
— Не знам. Оценявам дързостта ти, но е малко прекалено дори за теб. Дана Дейли едва ли ще се даде толкова лесно.
— Остави това на мен.
— Егото ти няма граници.