— Беше грешка.
— И като ме избягваш, ще оправиш нещата? Не се заблуждавай. Не беше грешка. Отрази ти се добре. Аз ти помогнах. Дадох ти нещо, което иначе никога нямаше да получиш. Ще го помниш до края на живота си.
— Боже! — казах аз с остър сарказъм. — Колко мило от твоя страна! И сигурно това беше единствената причина да го направиш? Да помогнеш на мен? И нищо повече? Определено не го направи, защото ти се отвори възможност. Защото бях красива и прекрасна и ти ме искаше?
— Чуй ме…
— Не. Ти ме чуй. Щом искам да те избягвам, ще те избягвам. Не идвай в дома ми пиян и не се опитвай да завържеш разговор. Това те прави дори още по-голям задник. Не искам да говоря с теб. Не и в близко бъдеще. Може би никога.
— „Никога“ е много силна дума. — Наведе се към мен и сложи ръка върху моята. — Не мислиш ли, че малко преиграваш, заради едното чукане? Освен това не можеш да ме отрежеш. Трябва да ми помогнеш с Дана.
— Не — заявих студено. — Не трябва. И ако те изпратят в Гуам, сам ще си си виновен. Може би така ще имаш време да преосмислиш връзките си с жените извън работата.
— По дяволите…
— Джорджина?
Обърнахме се и видяхме Сет да стои в коридора. С Бастиен бяхме застанали близо, прекалено близо, но в това нямаше нищо романтично. Дори и малоумен щеше да види, че водим сериозен спор. Позите ни го излъчваха, израженията ни също. Начинът, по който Бастиен държеше ръката ми, не беше приятелски.
— Добре ли си? — попита Сет внимателно. Гласът му беше тих и премерен, но видях нещо досега непознато за мен в погледа му. Не гняв, а нещо друго гореше в очите му. Беше ми казал веднъж, че винаги внимателно подбира битките си и се зачудих какво би направил, ако решеше, че инкубът е заплаха за мен.
— Добре сме — отвърнах. Откъснах се от хватката на Бастиен и той не ме задържа.
— Да — потвърди той със студена усмивка. — Добре сме.
Отдалечи се от мен, но спря, когато стигна до Сет.
— Трябва да си поласкан — каза му Бастиен. — Повечето жени викат Господ по време на секс, а Фльор крещи името ти. Човек би помислил, че си божество, предвид колко пъти отдаде почит на името ти снощи.
Продължи към дневната, а аз дори не се забавих да видя реакцията на Сет. Втурнах се след Бастиен.
— Изчезвай! — креснах му. Погледнах към другите безсмъртни. — Всички вие, изчезвайте веднага.
Питър, Коди и Хю ме погледнаха изненадано. Бях ги гонила много пъти, но никой не ме беше чувал да държа такъв тон. Затова и ме послушаха. Изнизаха се през вратата за по-малко от минута. На излизане Бастиен ми хвърли мрачен поглед.
Когато си заминаха, поех дълбоко въздух и се обърнах към Сет. Гняв и отчаяние бушуваха в мен.
— Нека позная. Искаш да знаеш какво искаше да каже.
Лицето му беше неразгадаемо.
— Честно казано не знам — изведнъж гласът му прозвуча уморено. — Не знам дали искам да знам.
— Хубаво, но така или иначе ще ти кажа.
Думите ме разкъсваха, докато ги изричах, но вече не исках да го пазя в тайна. Не само защото Бастиен беше хвърлил бомбата, а защото знаех, че няма да издържа мисълта за това да ме тормози постоянно. Прекалено много ме болеше. Разговорът с инкуба ме накара да го осъзная.
Не споменах нищо за снимките, но му разказах всичко останало. Всичко.
Когато приключих, той не каза нищо. Гледаше в някаква несъществуваща точка в пространството с безизразно лице. След две минути разкъсваща тишина, накрая се обърна към мен.
— Та как се справих?
Глава 18
— Не е смешно — казах аз.
— Струва ми се удачен въпрос.
Погледнах го и обгърнах тялото си с ръце.
— Само това ли ще кажеш?
— Аз… всъщност не знам какво друго да кажа.
— В този момент трябва да ми се разкрещиш.
Вдигна вежди.
— О, разбирам. Не знаех, че вече си написала сценария.
— Това не е… Виж, спах с друг. И не само спах. Не беше нужно да го правя… не и както ми се налага да го правя със смъртни. Разбираш това, нали?
— Да — каза той, все още убийствено спокоен.
— А и не бях пияна или нещо такова. Може би бях леко пийнала, но можех да се контролирам.
— Добре.
— Не си ли ядосан?
— „Втрещен“ е думата, за която се сещам. А и идеята, че някой се е въплътил в тялото ми, е по-объркваща и от секса.