— Не се беше въплътил в теб и… Аз знаех, че е той.
— Разбирам, но все пак е странно.
Когато отново замълча, можех само да го гледам невярващо. Той улови погледа ми и се вгледа в мен.
— Ти какво искаш? — този път прозвуча раздразнено, почти ядосано. — Искаш да се ядосам? Да те… накажа или нещо такова? Това ли искаш?
Замълчах и осъзнах, че точно това исках. Бях чела книга за един мъж, който шофирал пиян и случайно убил момиче. Семейството му имало власт и успели да го спасят от затвора, но той бил отвратен от това. Желаел пречистващия катарзис на истинското наказание, искал да плати за престъплението си. Сега аз имах нужда от нещо такова.
— Това заслужавам — отвърнах на Сет.
Гласът му беше студен.
— Е, точно сега няма да се отнеса така с теб. Не можеш да диктуваш чувствата ми. Съжалявам.
Устата ми увисна, не бях сигурна какво да правя при този обрат на събитията. Звъненето на телефона прекъсна мислите ми. Погледнах към чантата си и оставих гласовата поща да се включи. Миг по-късно телефонът пак звънна.
— Трябва да вдигнеш — каза ми Сет.
Не исках да говоря с никого. Исках да се скрия в някоя дупка. Все пак обаче взех телефона и погледнах екрана. Номерът не ми беше познат. Можеше да е Джером. Ако не отговорех, имаше вероятност демонът да се появи при мен, а може би само това би могло още повече да влоши нещата.
— Съжалявам — казах меко на Сет и вдигнах телефона. Не знаех дали се извинявам за прекъсването или за онова, което бях направила с Бастиен. — Ало?
— Здрасти, Джорджина. Уайът е.
Трябваше ми малко време да се сетя кой е. От групата на Дъг.
— Здравей. Как си?
— Зле. Не знаех на кого да се обадя. В болницата съм с Дъг.
Сърцето ми спря.
— Господи! Какво се е случило?
— Той… взе някакви хапчета.
— Какви хапчета?
— Не знам, но е изпил цяло шишенце.
Новината на Уайът накара и мен, и Сет да се размърдаме. Странно как една трагедия може да заглуши гнева. Каквито и нерешени проблеми да имахме, оставихме ги настрани и отидохме с моята кола до центъра.
Уайът ми беше разказал останалата част от историята, докато излизахме тичешком от апартамента. Алек закъснял с последната доставка. Дъг се сринал, гмурнал се в страховитата тъмнина, в която го бях видяла да тъне и преди. Уайът не знаеше каква е причината да вземе такава голяма доза. Според него можеше да бъде всичко — от желание за самоубийство до отчаян опит да постигне същото състояние чрез други средства. В спешното били промили стомаха му и лекарят казал, че засега е добре, но още не бил в съзнание. Уайът ми се обадил, защото Дъг нямал други близки тук и никой не знаел как да се свърже със семейството му извън града.
Кори и Мин бяха там, когато пристигнахме. Те ни дадоха още някои подробности и казаха, че няма промяна в състоянието на Дъг. Сет не каза нищо, но беше ясно, че е притеснен колкото мен.
Попитах дали може да видя Дъг и сестрата ми разреши. Влязох в стаята сама и го заварих заспал, беше свързан с тръбички и някаква пиукаща машина. Бях наблюдавала как медицината се променя с годините — от пиявици до дефибрилатори — но това не означаваше, че бях свикнала с нея. Машините, които поддържаха живота на хората, ме плашеха. Не беше естествено, дори и да правеха добро.
— О, Дъг — промълвих, сядайки на леглото му. Кожата му беше бледа, ръката му — студена и лепкава. Пиукащата машина регистрираше стабилно сърцебиене — и това беше нещо. Другото оборудване не ми говореше нищо.
Гледах го и се чувствах безпомощна. Смъртните, мислех си, бяха крехки създания и аз не можех да им помогна.
Преди много, много години с Бастиен работехме в една танцувална зала в Париж. В онези дни танцьорките бяха почти задължително и проститутки, но аз нямах нищо против. Това поприще ме снабдяваше и с енергия от смъртните, и с пари. Бастиен беше охрана и — за пред другите — мой любовник. Така можеше да ме хвали, да разнася репутацията ми и да ми изпраща много клиенти.
— Един младеж идва всяка нощ — каза ми инкубът един ден. — На челото му пише „девствен“, но е богат. Говорих с него няколко пъти. Не му харесва идеята да плаща за секс, но е обсебен от теб.
Новината ме зарадва; Бастиен ми го показа и аз му хвърлях погледи през цялото представление. Разбира се, след това негов слуга дискретно ме ангажира от името на господаря си и аз се спуснах да се приготвя зад сцената.