Но председателят и двамата му колеги едва ли го чуваха. Те бяха събрали глави над бележника и въоръжени с лупи, се бяха унесли в четене. От време на време се чуваха въздишки, от време на време — възхитени ахкания и тихичък смях.
— Добре сте ги наредили вашите колеги от „Паранойя“ забеляза по едно време председателят. — Особено философа… Ха-ха-ха!
Но Ганей кой знае защо не се усмихна. Той не изглеждаше щастлив. И беше прав. В следния миг веждите на председателя се събраха над красивия му гръцки нос:
— Как! Вие сте се осмелили!…
Лицата на двамата му колеги също угаснаха, а в очите им припламнаха неочаквано людоедски искрици.
— Какво нахалство, пфуй! — изпухтя председателят, като се наведе над последната страница. — Слушайте, слушайте само… „Тия тука се споразумяха с Командира от пръв поглед. Ясно, от един дол дренки“… „Да напиша една епиграма за тричленката, която мисли с гърбовете си. Рими: тричленка — дренка — дремка“… Ето и още: „Шлемът на председателя наподобява нощно гърне. Той трябва да го слага не на главата си, а на друго място… Нима хората още мислят с това място? Интересно“… Чакайте, даже някакви стихове… Да, да… Ето:
„Забележка; Загазването е сигурно. Целият въпрос е на каква дълбочина“… И тъй нататък, и прочее… Безобразие! — заключи председателят.
— Но това са само наброски. Необработени… — промълви Ганей ни жив, ни мъртъв.
— Толкова по-зле — изръмжа председателят. — Значи, докато ние се мъчехме тук да оправим вашите космически бъркотии, вие ето с какво сте се занимавали. С бездарно стихоплетство! С осмиване на земното кълбо!…
— Моля ви се — профъфли жалко Ганей, — нали сам казахте, че за съвременното човечество чувството за хумор…
— Ха-ха! — изсмя се зловещо председателят. — Чувството за хумор! Нима си въобразявате, че то е някаква безкрайна величина? Че ние си нямаме друга работа освен да се смеем? — Той се овладя и си възвърна академичния тон. — Ние естествено нямаме нишо против сатирата отпреди две хиляди години. Като историци ние сме я изучавали с особен интерес… Обаче оттогава насам самото понятче за сатира се промени, уважаеми гражданино Ганей, и в тоя процес на изменение тя, сатирата, се вля и се включи в понятието ода, като по тоя начин се роди един съвършено нов и благодатен хибрид… М… да! При тези обстоятелства може би ние трябва да преразгледаме решението си… Как мислите, колеги?
Вместо отговор двамата опряха гърбове в председателския гръб и Комисията постигна мигновено съгласие.
Без да каже повече нито дума, председателят се измъкна през вратичката на кръглата трибуна. Сетне, като гледаше сурово над главата на Ганей, отсече:
— Вървете пред нас.
И Ганей, дребничък и чорлав като циганин, тръгна пред тримата млади и красиви гиганти. Панталонът му имаше твърде жалък вид.
Той не забеляза как от височината на антигравитационната зала бе слязъл на земята. Бе склонен да помисли, че всичко е било само лош сън и дори имаше право да помисли така, понеже лошите сънища, както е известно, са по-чести от добрите. Но като се обърна, видя зад гърба си едрите неми фигури на смръщената тричленка. Не, не беше сън!… Уви, не беше сън!… Вдигна глава нагоре и съзря в светлината на привечерното небе силуета на яйцевидната зала. Една прекрасна реална половинка от гигантско яйце на фона на илюзорно лилавото небе. За всеки случай Ганей се ощипа над лакътя доста силно, тъй че неочаквано изписка. И болката, и писъкът бяха реални. Не беше сън…
Следния миг това бе потвърдено и от действията на председателя. Той хвана бившия астробиолог за ръката, издаде някакъв звук, подобен на чуруликане (не бива да се забравя голямата музикалност на човешките гласове от Епохата на управляемата наследственост) и тричленката заедно със своя пленник полетя над големия град.
Това беше шеметен и прелестен полет. Долу се простираше приказното сияние на града — наляво, надясно, на юг и на север, докъдето око стига, и още по-нататък. Дори по време на своето космическо пътешествие между най-гъстите звездни купове Ганей не бе се любувал на такова безконечно и жизнерадостно сияние. Нищо чудно, че още в първия миг на полета той изгуби всякакво чувство за перспектива. Притвори очи и се отдаде на волята на вятъра и на тричленката. Престана да трепере. Пък и да трепереше, дългогодишното му пребиваване на „Паранойя“ го бе приучило да не обръща внимание на подобни дреболии.