Тасин рязко се изправи.
— Знам, глупако — язвително отвърна тя. — Просто исках да съм мила с теб, нищо повече. — После стана и гневно се отдалечи от огъня и скоро потъна в сенките. Чух я да затръшва вратата на фургона.
Бавно се наведох да вдигна плаща си и да го изтупам от праха. Внезапно захладня и се надигна вятър. Увих се във вълнения плат, седнах и вперих очи в огъня.
(обратно)12 Подозрения
Човек се пристрастява към Умението. Учителите още отначало предупреждават за това всички, които изучават тази магия. Обаянието на силата й привлича умелия, изкушава го все по-често да я използва. Колкото по-опитен става той, толкова по-силна става тази съблазън. Постепенно тя засенчва всичките му други интереси и връзки. Но е трудно да се опише привлекателността й на някой, който не е изпитал самото Умение. Излитащо ято фазани в свежа есенна утрин, идеално улавяне на вятъра с платната на кораб, първата хапка гореща вкусна яхния след студен и гладен ден — това са само мимолетни усещания. Умението може да ги задържи докогато стигне силата на умелия.
Другите се прибраха в лагера много по-късно. Моят господар Деймън беше пиян и дружески се облягаше на Крис, който също бе пиян и ядосан. Измъкнаха одеялата си от каруцата и се проснаха отгоре им. Никой не ми предложи да ме смени. Въздъхнах. Съмнявах се, че ще мога да поспя до следващата нощ.
Утрото настъпи също толкова рано, колкото винаги, и керванджийката безмилостно настоя да станем и да се приготвим за път. Предполагам, че постъпваше разумно. Ако ги оставеше да спят колкото искат, най-ранобудните щяха да се върнат в града и цял ден щеше да й се наложи да ги събира. Но това направи сутринта отвратителна. Само конярите и певицата Славея, изглежда, бяха пили с мярка. Закусихме с овесена каша, докато другите се оплакваха от главоболие.
Забелязал съм, че пиенето заедно с някого, особено напиването, някак си свързва хората. Затова когато реши, че прекалено силно го боли глава, за да кара колата, господарят натовари с тази задача Крис. Деймън захърка в каруцата, докато Крис клюмаше на юздите и конят следваше другите фургони. Бяха завързали овена, който водеше стадото, за канатата и другите овце покорно вървяха след него. Почти. На мен се падна задължението да тичам отзад и да не позволявам на стадото да се пръсне. Небето беше синьо, но денят остана студен и духаше силен вятър, който носеше вдигания от нас прах. След безсънната нощ главата ми скоро започна да се пръска от болка.
По пладне Мадж обяви почивка. Повечето от кервана вече се бяха възстановили достатъчно, за да огладнеят. Напих се от бъчвите с вода във фургона на керванджийката, после намокрих кърпата си и доколкото можах, избърсах лицето си. Тъкмо се опитвах да измия праха от очите си, когато до мен се приближи Славея. Отстъпих настрани, като си мислех, че иска вода. Вместо това тя тихо заговори.
— Ако бях на твое място, нямаше да си свалям кърпата.
Изстисках я и я завързах на главата си.
— Винаги я нося. Това обаче не спасява очите ми от праха.
— По-важно е да криеш белия си кичур. Ако можеш, довечера го почерни с мас и пепел. Така няма толкова много да привлича вниманието.
Въпросително повдигнах вежди, като се опитвах да запазя самообладание.
Тя ми се усмихна.
— Само преди няколко дни през града минали стражниците на крал Славен. Казали на местните, че според краля Пъпчивия щял да прекоси Фароу. И че ти си щял да си с него. — Славея замълча и зачака да кажа нещо. След като просто продължих да я гледам, певицата се усмихна още по-широко. — Или може би става дума за друг мъж със счупен нос, белег на лицето, бял кичур в косата и… — тя посочи ръката ми — … рана от меч ето тук.
Възвърнах си дар слово и отчасти здравия си разум. Дръпнах ръкава си нагоре.
— Рана от меч ли? Това е само драскотина от гвоздея на вратата на една кръчма. Пък и почти е заздравяла.
Славея се наведе към мен и внимателно погледна ръката ми.
— А, ясно. Добре. Сбъркала съм. И все пак — тя отново ме погледна, — съветвам те да не си сваляш кърпата. Така никой друг няма да допусне същата грешка. — Замълча за миг, после вирна брадичка. — Нали знаеш, аз съм пътуваща певица. Предпочитам да наблюдавам историята, вместо да я правя. Или да я променям. Но се съмнявам, че и другите в кервана са като мен.