Тя не обърна никакво внимание на ръката ми.
— Имаш ли пари — неочаквано попита Тасин.
— Ако имах, нима щях да остана в лагера, когато другите отидоха в града? Защо питаш?
— За да купиш мълчанието ми. Иначе може да отида при Мадж и да й кажа. Или при конярите. — Тя предизвикателно вирна брадичка.
— Тогава ще им дам да видят ръката ми — уморено отвърнах аз и отново погледнах към овцете. — Ти си глупаво момиченце, Тасин, щом вярваш на страшните приказки на Славея. Върви да спиш.
— Ти имаш белег на другата ръка. Видях го. Някой може да го вземе за рана от меч.
— Сигурно същите, които ще те вземат за умна — иронично отвърнах аз.
— Не ми се подигравай — заплашително ме предупреди тя. — Няма да позволя да ме правиш на глупачка.
— Тогава не говори глупости. Какво ти става? Това да не е някакво отмъщение? Да не би да се сърдиш, че не легнах с теб? Казах ти, причината е в мен. Ти си хубава и не се съмнявам, че можеш да накараш един мъж да изпита удоволствие. Но не и мен.
Тасин се изплю на земята.
— Като че ли щях да ти позволя! Само се забавлявах, овчарю. Нищо повече. — Тя изсумтя. — Как може да се гледаш и да си мислиш, че някой ще те поиска заради самия теб? Вониш на овце, мършав си и ако се съди по лицето ти, си губил всеки бой, в който си участвал. — Момичето ми обърна гръб, после като че ли си спомни причината за идването си. — Няма да им кажа. Засега. Но когато стигнем в Синьото езеро, твоят господар трябва да ти плати нещо. Дай ми го, иначе ще вдигна целия град да те търси.
Въздъхнах.
— Убеден съм, че ще го направиш. Ще обърнеш всичко с главата надолу. И само ще дадеш на Дел още един повод да те набие.
Тасин заслиза по склона. Препъна се в сумрака и едва не падна, после гневно се обърна към мен, сякаш ме предизвикваше да се засмея. Нямах такова желание. Въпреки презрителното си поведение си умирах от страх. Сто жълтици. Само да плъзнеше слухът и тази огромна сума щеше да е достатъчна, за да вдигне бунт. След като ме убиеха, навярно щяха да решат, че са сбъркали човека.
Зачудих се как ще се справя сам през останалата част от фароуските равнини. Можех да тръгна веднага щом Крис ме сменеше от пост. Щях да отида във фургона, да си взема вещите и да изчезна в нощта. Синьото езеро едва ли беше много далеч. Все още мислех за това, когато забелязах от лагера да се отделя втора фигура и да се изкачва по склона към мен.
Славея се приближи тихо, но без да се крие. Поздрави ме с вдигане на ръка, седна на земята и каза:
— Надявам се, че не си й дал пари. Защо?
— Хм — изсумтях и я оставих да приеме отговора ми така, както иска.
— Защото ти си поне третият, от когото лъже, че е забременяла по време на пътуването. Твоят господар има честта да е първият обвинен. Втори беше синът на Мадж. Поне така ми се струва. Не знам още колко бащи е избрала за детето си.
— Не съм бил с нея, така че не може да ме обвини в това.
— О? Тогава сигурно си единственият мъж от кервана, който не е спал с Тасин.
Това ме смая. После се замислих и се зачудих дали някога ще дойде време, когато ще престана постоянно да установявам колко съм глупав.
— Значи смяташ, че е бременна и търси мъж, който да я откупи от господаря й, така ли?
Славея изсумтя.
— Съмнявам се, че изобщо е бременна. Досега не е искала някой да се ожени за нея, а само да й даде пари, за да си купи билки да се избави от детето. Струва ми се, че момчето на Мадж може да й е дало малко. Не. Според мен не иска съпруг, само пари. Затова все търси случай да се повъргаля с някого и после да поиска пари от него. — Тя се размърда да се намести по-удобно. — Е, щом не е забременяла от теб, какво си й сторил?
— Казах ти. Нищо.
— Тогава това обяснява защо говори толкова злобно за теб. Но само през последния ден, затова предположих, че си я „нищосал“ вечерта, когато всички бяхме в града.
— Славея — предупредително започнах аз и певицата помирително вдигна ръка.
— Няма да кажа и дума за онова, което не си правил с нея. Не съм дошла да говорим за това.
Замълча и след като не я попитах нищо, продължи:
— Какви са намеренията ти, след като стигнем до Синьото езеро?
Погледнах я.
— Да си взема платата. Бира, човешка храна, гореща вана и чисто легло поне за една нощ. Защо? Какви са твоите планове?
— Мислех да продължа към Планините.
— За да потърсиш събитие, достойно за песен ли — опитах се да попитам нехайно.
— Песните повече са свързани с хората, отколкото с местата — отвърна тя. — Помислих си, че и ти отиваш към Планините. Можем да пътуваме заедно.
— Още не си се отказала от идиотската идея, че съм копелдакът — обвиних я аз. Мъчех се да говоря спокойно.