След известно време реших, че стражниците просто пътуват като самите нас и са спрели край извора, за да пренощуват. После към мен се приближи Крис.
— Чакат те в лагера — рече той с неприкрито раздразнение. Крис обичаше да си ляга веднага след вечеря. Докато сядаше на моето място, го попитах какво е променило смените ни. — Кралските стражници — ядосано отвърна той. — Настояват да видят всички от кервана ни. Претърсиха фургоните.
— Какво търсят — небрежно попитах аз.
— Проклет да съм, ако знам. И не посмях да се поинтересувам. Ако искаш, сам ги попитай.
Взех гегата си и се запътих към лагера. Мечът висеше на кръста ми. Помислих си дали да не го скрия под панталона си, но се отказах. Всеки можеше да носи меч и ако се наложеше да го изтегля, исках да мога да го направя бързо.
Лагерът приличаше на разбунено гнездо оси. Мадж и нейните помощници бяха едновременно уплашени и разгневени. В момента стражниците бяха при калайджията. Една от тях срита купчина медни съдове и се развика, че можела да търси където и както си иска. Самият калайджия стоеше при фургона си със скръстени на гърдите ръце. Ако се съдеше по вида му, вече го бяха били. Двама стражници бяха накарали жена му и децата му да застанат с гръб към канатата на колата. От носа на жена му се стичаше струйка кръв. Тя все още изглеждаше готова да се съпротивлява. Безшумно като дим влязох в лагера и седнах до Деймън, като че ли винаги съм бил там. Нито един от двама ни не каза нищо.
Командирът на стражниците се обърна към нас. Побиха ме тръпки. Познавах го. Това беше Гръм, любимецът на Славен заради яките си юмруци. За последен път го бях видял в тъмницата. Човекът, който ми бе счупил носа. Сърцето ми бясно се разтуптя. В периферното ми зрение заплуваха тъмни петна. Насилих се да успокоя дишането си. Той отиде в центъра на лагера и презрително ни огледа. После попита: — Всички ли са тук?
Едновременно кимнахме. Сведох очи, за да избегна неговите. С мъка успях да задържа ръцете си неподвижни и далеч от ножа и меча. Опитах се да не позволя напрежението да се прояви в позата ми.
— Вие сте най-жалката шайка скитници, която съм виждал — надменно изсумтя стражникът. — Къде е керванджийката? Яздили сме цял ден. Наредете да се погрижат за конете ни. Пригответе ни храна и съберете още дърва за огъня. И ни стоплете вода да се измием. — Той отново плъзна поглед по нас. — Не искам неприятности. Хората, които търсим, не са тук, и повече не ни интересувате. Само изпълнете нарежданията ми и няма да има проблеми. Хайде, вършете си работата.
Неколцина от кервана измърмориха нещо в знак на съгласие, но иначе думите му бяха посрещнати с мълчание. Гръм ни обърна гръб и тихо заговори на хората си. Заповедите му, изглежда, не им допаднаха, но двамата, които държаха жената на калайджията, незабавно я оставиха на мира, приближиха се към нашия огън и ни махнаха да се отдръпнем. Мадж прати двама от помощниците си да се погрижат за конете на стражниците и трети да донесе вода и да я стопли. Самата тя тежко мина покрай нашата каруца и продължи към своя фургон.
В лагера се установи някакво неспокойно подобие на ред. Славея запали още един огън. Трупата на артистите, певицата и конярите се настаниха около него. Собственичката на коня и мъжът й тихо си легнаха.
— Е, изглежда, всичко е наред — каза Деймън, но забелязах, че продължава нервно да шава с пръсти. — Лягам си. Двамата с Крис се разберете за смените.
Понечих да се върна при овцете. После спрях и се огледах. Силуетите на стражниците се очертаваха на фона на огъня. Те спокойно разговаряха и един от тях стоеше на пост малко по-настрани от групата. Гледаше към нашия огън. Проследих погледа му. Не бях сигурен дали Тасин също го наблюдава, или просто зяпа стражниците. Така или иначе, предположих, че се досещам какво си е наумила.
Запътих се към фургона на Мадж. Тя вадеше фасул и грах от чувалите — щеше да вари супа. Докоснах я по ръката и тя подскочи.
— Извинявайте. Имате ли нужда от помощ?
Мадж повдигна вежди.
— Защо?
Забих поглед в земята и грижливо обмислих лъжата си.
— Не ми хареса как гледат жената на калайджията, госпожо.
— И сама мога да се справям с груби мъже, овчарю. Иначе нямаше да съм керванджийка. — Тя прибави сол и подправки в котела.
Мълчаливо кимнах. Това бе прекалено очевидно, за да й възразя. Но не си тръгнах и след малко Мадж ми подаде едно ведро и ме прати за вода. С готовност й се подчиних и когато се върнах, изчаках да го вземе от ръцете ми. После застанах до нея, докато малко рязко не ми каза да не й се пречкам в краката. Извиних се и отстъпих назад, като прекатурих ведрото и трябваше пак да го напълня.