Стаята беше чиста и топла. С пухено легло и чисти вълнени одеяла. На нощното шкафче имаше керамична кана и леген. Славея запали няколко свещи и прогони сенките по ъглите. После ми даде знак да вляза. Докато заключваше вратата, аз седнах на стола. Странно — една обикновена чиста стая ми изглеждаше направо разкошна. Певицата седна на леглото.
— Струва ми се, спомена, че нямаш повече пари от мен — отбелязах аз.
— Тогава нямах. Но откакто пристигнах Синьото езеро, много ме търсят. Особено след като намериха труповете на стражниците.
— Защо?
— Аз съм пътуваща певица — отвърна Славея. — И присъствах на залавянето на копелето-осезател. Да не мислиш, че не мога да разкажа тази история достатъчно добре, за да спечеля някоя и друга пара?
— Ясно. — Замислих се над думите й, после попитах: — Е, на твоя разказ ли дължа пламтящите червени очи и щръкналите зъби?
Тя презрително изсумтя.
— Не, разбира се. Измислил го е някой уличен певец. После замълча и се усмихна, сякаш на себе си. Но признавам, че е находчиво. В моя разказ копелдакът на Рицарин е мускулест и се бие като елен, млад мъж в разцвета на силите си, въпреки че дясната му ръка все още носи жестокия белег от меча на крал Славен. И над лявото си око има бял кичур, широк колкото длан. Нужни са трима стражници, за да го задържат, и той не спира да се съпротивлява дори когато капитанът на стражата го удря толкова силно, че избива предните му зъби. — Славея замълча и зачака. След като не казах нищо, тя се прокашля. — Може да ми благодариш, че сега едва ли някой ще те познае на улицата.
— Наистина съм ти благодарен. Как реагираха Крис и Тасин?
— През цялото време кимаха. Нали разбираш, моят разказ само потвърждава техните.
— Ясно. Но още не си ми казала откъде знаеш, че са ми приготвили капан.
— Предложиха ни пари за теб. Ако се свържеш с някой от нас. Крис попита колко. Разпитваха ни в кралската дневна. За да се почувстваме по-важни, предполагам. Казаха ни, че самият крал се чувствал зле след дългото пътуване и почивал в съседната стая. Докато бяхме там, излезе един прислужник, който носеше плаща и ботушите на краля, за да ги почисти от калта. — Славея се усмихна. — Ботушите бяха огромни.
— Ти да не би да знаеш колко са големи краката на краля? — Имаше право. Ръцете и краката на Славен бяха малки и той се гордееше с тях повече от много придворни дами.
— Никога не съм била в двора, но неколцина благородници в нашия замък бяха ходили в Бъкип. Те често разказваха за красивия най-млад принц, за фините му обноски и тъмната му къдрава коса. За малките му крака и за това колко хубаво танцувал с тях. — Тя поклати глава. — Тогава разбрах, че крал Славен го няма в онази стая. Лесно се досетих за останалото. Бяха дошли в Синьото езеро веднага след убийството на стражниците. Идваха за теб.
— Може би — отстъпих аз. Трябваше да призная, че Славея е изключително умна жена. — Разкажи ми повече за контрабандистите. Как научи за тях?
Певицата поклати глава и се усмихна.
— Можеш да сключиш сделка с тях само чрез мен. И аз ще участвам в нея.
— Как ще стигнат до Планините — попитах аз.
Тя ме погледна.
— Ако беше контрабандист, щеше ли да разкриеш пътя си на друг? — Сетне сви рамене. — Чух слухове, че контрабандистите знаели път през реката. Стар път. Известно ми е, че някога търговският път е вървял срещу течението и после пресичал оттатък, но бил забравен, когато реката станала непредсказуема. От пожарите преди няколко години тя всяка пролет приижда. И коритото й се мести. Затова обикновените търговци повече разчитат на кораби, отколкото на мост, който може и да не открият. — Славея замълча и загриза нокътя си. Струва ми се, че преди е имало мост нагоре по течението, но след като реката го отнесла за четвърта поредна година, никой не пожелал да го възстанови. Друг ми разказа, че лете там имало сал със скрипец и че зиме пресичали по леда. Може да се надяват, че тази година пак ще замръзне. Аз обаче предполагам, че когато спре на едно място, търговията започва на друго. Не може да няма откъде да се прекоси. Намръщих се.
— Не. Трябва да има друг път за Планините.
Славея, изглежда, се обиди, че се съмнявам в нея.
— Сам разпитай, ако щеш. Но почти всеки ще те посъветва да почакаш до пролетта. Малцина ще ти кажат, че ако искаш да отидеш там през зимата, не можеш да тръгнеш оттук. Можеш да заобиколиш Синьото езеро откъм юг. Оттам има няколко търговски пътя за Планинското кралство, отворени и през зимата.
— Докато стигна дотам, вече ще се запролети. Със същия успех мога да изчакам и тук.