— Това е другото, което ми казаха — самодоволно се усмихна Славея.
Наведох се напред и опрях глава на ръцете си. „Ела при мен.“
— Няма ли по-лесни начини да прекося това проклето езеро?
— Не. Ако имаше, по брега нямаше да се тълпят толкова много стражници.
Изглежда, не ми оставаше друг избор.
— Къде да намеря тези контрабандисти?
Певицата широко се усмихна.
— Утре ще те заведа при тях… После се изправи и се протегна. Но тази вечер трябва да отида в „Позлатената игла“. Още не съм пяла там, но вчера ме поканиха. Чувала съм, че техните клиенти били щедри към пътуващите менестрели. Славея се наведе да вземе грижливо увитата си арфа. Когато вдигна все още влажния си плащ, аз също се изправих.
— За мен също е време.
— Защо не спиш тук — предложи тя. — Тук има много по-малка вероятност да те познаят и далеч по-малко гадини. Когато забеляза колебанието ми, на устните й разцъфтя усмивка. — Ако исках да те предам на кралската стража, вече можех да го сторя. Време е да се довериш на някого, Фицрицарин.
Когато изрече името ми, сякаш нещо в мен се обърна. И все пак…
— Защо — тихо я попитах аз. — Защо ми помагаш? И не ми казвай, че се надяваш на песен, която може никога да не получиш.
— Това показва колко малко разбираш менестрелите — отвърна Славея. Не съществува по-силна съблазън от тази. Но предполагам, че има още нещо. Не. Знам, че има. — Тя внезапно ме погледна и очите й срещнаха моите. — Имах малък брат. Беше стражник в кулата на Острова на Еленовия рог. Той те видял да се биеш в деня, в който пристигнали пиратите. Младата жена горчиво се засмя. Всъщност ти си го спасил.
Забил си брадвата в мъжа, който се канел да го удари. И си отминал нататък, без повече да му обърнеш внимание. Ето защо пея „Кулата на Острова на Еленовия рог“ по-различно от всеки друг менестрел. Той ми разказа за битката и аз те описвам така, както те е видял брат ми. Герой. Ти си спасил живота му.
Славея внезапно се извърна настрани.
— По-късно той все пак даде живота си за Бък. Но поне тогава твоята брадва го е спасила. — Тя замълча и наметна плаща си. — Остани тук — каза ми певицата. — Почини си. Аз ще се прибера късно. Дотогава можеш да поспиш на леглото, ако искаш.
И без да изчака отговора ми, се измъкна навън. Известно време стоях и зяпах затворената врата. Фицрицарин. Герой. Само думи. Но Славея сякаш ме беше спасила от някаква отрова и вече можех да оздравея. Чувствах се странно. „Поспи“ — посъветвах се сам. И навярно наистина щях да поспя.
(обратно)14 Контрабандистите
Малцина са толкова свободни по дух, колкото странстващите менестрели, поне в Шестте херцогства. Ако е достатъчно даровит, менестрелът може да очаква за него да не важат обичайните правила на поведение. Позволява им се да задават и най-нетактичните въпроси. Почти без изключение менестрелите се радват на гостоприемство навсякъде от масата на краля до най-бедната колиба. Те рядко се женят млади, макар че не е необичайно да имат деца. Потомците им не носят клеймото на другите незаконородени, често израстват в замъците и също стават менестрели. За такива като тях е нещо нормално да общуват с престъпници и бунтовници, както и с благородници и търговци. Те носят писма, предават новини и пазят в отличната си памет много договори и обещания. Поне във времена на мир и благоденствие.
Славея се прибра толкова късно, че Бърич щеше да го нарече ранно утро. Събудих се в мига, в който докосна бравата. Бързо скочих от леглото й, увих се в плаща си и легнах на пода.
— Спиш ли, Фицрицарин — замаяно попита тя и усетих мириса на вино в дъха й. Певицата свали влажното си наметало, после ме погледна и ме покри с него. Затворих очи.
Без да обръща внимание на присъствието ми, тя захвърли горните си дрехи на пода зад мен. Чух леглото да изскърцва.
— Хм, още е топло — измърмори Славея и се зарови в завивките. — Съвестно ми е да заемам топлото ти място.
Угризенията й не бяха прекалено силни, защото само след секунди дишането й стана дълбоко и равномерно. Последвах примера й.
Събудих се много рано и напуснах странноприемницата. Славея дори не шавна, когато излизах от стаята й. Вървях, докато не намерих баня. В този час тя почти пустееше — трябваше да изчакам да стоплят първата за деня вода. После се съблякох и предпазливо влязох. Дълбоката гореща вана облекчи болката в рамото ми. Изкъпах се, отпуснах се в топлата вода и се замислих.
Не ми се щеше да се забърквам с контрабандисти. Не ми се щеше да се свързвам със Славея. Не виждах обаче друг изход. Нямах представа как ще им платя. Парите ми не бяха достатъчно. С обецата на Бърич? Отказах да обмислям тази идея. Дълго лежах до шия във водата и продължавах да отказвам. „Ела при мен.“ Щях да намеря друг начин. Щях. Замислих се за онова усещане в Трейдфорд, когато Искрен се беше намесил, за да ме спаси. Това почти докрай бе изчерпало силите му. Не знаех в какво положение се намира, знаех само, че не се е поколебал да даде всичко заради мен. И ако трябваше да се разделя с обецата на Бърич, за да отида при своя крал, щях да го направя. Не защото ме беше повикал със силата на Умението си, нито дори заради клетвата, която бях положил пред баща му. Заради самия него.