Изправих се и почаках водата да се оттече от тялото ми. Изсуших се, отделих няколко минути, за да придам някаква форма на брадата си, не успях и се запътих обратно към „Глиганската глава“. На връщане преживях неприятен момент. Покрай мен мина фургон, в който с ужас познах колата на кукловода Дел. Продължих енергично да крача и младият калфа, който седеше на капрата, не прояви признаци да ме е забелязал. Въпреки това изпитах облекчение, когато стигнах до странноприемницата и влязох вътре.
Намерих ъглова маса край огнището и поръчах на момчето да ми донесе чай и пресен хляб. Бяха го омесили по фароуска рецепта — със семена, ядки и парченца плодове. Изядох го бавно, докато чаках да слезе Славея. Изгарях от нетърпение да се срещна с тези контрабандисти и в същото време нямах желание да се оставя в ръцете на певицата. Часовете се проточваха и аз забелязах, че прислужникът на два пъти ме стрелва със странни погледи. На третия път му отвърнах. Той се изчерви и се извърна. После отгатнах причината за любопитството му. Бях прекарал нощта при Славея и момчето несъмнено се чудеше какво й е станало, че да споделя стаята си с такъв скитник. Въпреки това се чувствах неловко. Утрото все още не се бе преполовило. Станах и се изкачих по стълбището.
Тихо почуках на вратата и зачаках. Ала трябваше да почукам още веднъж, по-силно, за да чуя сънения й отговор. След малко тя дойде да отвори, прозя се и ми даде знак да вляза. Носеше само панталон и току-що навлечена прекалено широка туника. Тъмната й къдрава коса бе разрошена. Младата жена тежко седна на ръба на леглото и запремигва, докато аз затворих и заключих вратата.
— О, ти си се изкъпал — отбеляза тя и отново се прозя.
— Толкова много ли си личи — попитах сприхаво.
Славея дружелюбно кимна.
— Веднъж се събудих и си помислих, че си ме зарязал. Обаче това не ме обезпокои. Знаех, че без мен няма да ги откриеш. — Тя разтърка очи и ме погледна по-внимателно. — Какво е станало с брадата ти?
— Опитах се да я подстрижа. Без особен успех.
Славея кимна в знак на съгласие.
— Но идеята е добра — утешително рече тя. — Може би няма да имаш толкова див вид. И Крис, Тасин или някой друг от кервана няма да те познаят. Хайде, ще ти помогна. Седни на онзи стол. О, и отвори капаците, за да влезе малко светлина.
Подчиних се без особено голямо въодушевление. Славея стана от леглото, протегна се и пак разтърка очи. Наплиска лицето си с вода, после среса косата си и я прихвана с две малки гребенчета. Пристегна туниката си с колан, за да й придаде някаква форма, нахлузи ботушите си и ги завърза. Беше готова за забележително кратко време. Сетне се приближи до мен, хвана ме за брадичката и без какъвто и да е свян заобръща лицето ми насам-натам. Аз не можех да съм толкова безразличен.
— Винаги ли се изчервяваш толкова лесно — със смях ме попита тя. — В Бък рядко можеш да срещнеш мъж, чието лице да става толкова червено. Предполагам, че майка ти е имала светла кожа.
Нямаше какво, да й отговоря, затова мълчаливо седях, докато младата жена изрови от багажа си малки ножици. Работеше бързо и сръчно.
— Някога подстригвах братята си — поясни Славея. — И косата и брадата на татко след като мама умря. Под цялата тази четина имаш добре оформена брадичка. Нима просто си оставил брадата си да расте накъдето си иска?
— Да. — Ножиците проблеснаха точно под носа ми. Тя спря и почисти лицето ми от космите. На пода се посипаха къдрави черни валма. — Не искам белегът ми да се вижда — предупредих я аз.
— Няма — спокойно отвърна Славея. — Но ще имаш устни и уста вместо дупка под мустаците. Вдигни си брадичката. Така. Имаш ли бръснач?
— Само нож — нервно признах аз.
— Ще трябва да се задоволим и с него. — Тя отиде при вратата, отвори я и използва силата на менестрелските си дробове, за да извика на прислужника да й донесе гореща вода. И чай. А също хляб и няколко резена сланина. Когато се върна при мен, наклони глава и критично ме погледна. — Хайде да ти подстрижем и косата — предложи тя. — Свали си кърпата.