Реагирах прекалено бавно. Младата жена мина зад гърба ми, смъкна кърпата от главата ми и освободи косата ми от кожения ремък. Развързана, тя стигаше до раменете ми. Славея взе гребена си и грубо започна да ме реши напред.
— Я да видим — измърмори тя.
— Какво предлагаш — попитах я аз, но на пода вече падаха кичури коса. Решението й бързо се превърна в действителност. Славея среса косата над очите ми и я отряза равно над веждите ми, няколко пъти прокара гребена отстрани, сетне ме подстрига на равнището на брадичката ми.
— Сега повече приличаш на фароуски търговец — заяви тя. — Преди веднага се виждаше, че си от Бък. Кожата ти издава бъкския ти произход, но прическата и дрехите ти са фароуски. Стига да не приказваш, хората няма да са сигурни откъде си. — Славея се замисли за миг и отново се зае с перчема ми.
След малко ми подаде огледалото си. — Така белият кичур почти няма да се забелязва.
Имаше право. Беше подстригала повечето бели косми и бе сресала черните кичури така, че да падат отгоре. Брадата ми беше съвсем къса. Одобрително кимнах. На вратата се почука.
— Остави всичко отпред — извика Славея. Тя изчака малко, после внесе закуската си и горещата вода. Изми се и ми предложи да наточа ножа си, докато закуси. Подчиних се, като се чудех дали се чувствам поласкан, или ядосан от вниманието й към мен. Започваше да ми напомня за Търпение. Младата жена все още дъвчеше, когато се приближи и взе ножа от ръката ми. Преглътна хапката си и каза:
— Ще придам на брадата ти по-прилична форма. Само че ще трябва да я поддържаш, няма да те бръсна всеки ден. А сега си намокри лицето.
Бях доста нервен, докато тя размахваше ножа, особено когато острието докосваше гърлото ми. Ала накрая се удивих на промяната, която беше настъпила в мен. Певицата бе засякла брадата ми точно под брадичката. Равно подстриганият ми перчем висеше над очите ми и ги караше да изглеждат по-дълбоки. Белегът на бузата ми се виждаше, но следваше линията на мустаците ми и не беше толкова забележим. Доволно прокарах ръка по брадата си.
— Страхотна промяна — признах аз.
— За добро — прибави Славея. — Съмнявам се, че сега Крис или Дел ще те познаят. Хайде да се избавим от това. — Тя събра остриганата коса, отвори прозореца и я изхвърли навън. После си изтупа ръцете.
— Благодаря ти — неловко казах аз.
— Моля. — Младата жена се огледа и тихо въздъхна. — Това легло ще ми липсва — рече тя и енергично се зае да събира багажа си. Сетне забеляза, че я наблюдавам, и широко се усмихна. — Пътуващият менестрел бързо се научава на това. — Славея натъпка последните си вещи в раницата, затвори я и я преметна през рамо. — Чакай ме при задното стълбище — нареди тя. — Трябва да уредя сметката си.
Подчиних се, но се наложи да чакам доста по-дълго на студа и вятъра, отколкото очаквах. Накрая певицата се появи и се протегна като коте.
— Натам — посочи тя.
— Бях предполагал, че ще трябва да скъся крачка, за да ме настига, но не се наложи. Докато се отдалечавахме от търговската част на Синьото езеро и се насочвахме към северните предградия, Славея ме погледна и отбеляза:
— Днес изглеждаш променен. И не само заради прическата. Взел си някакво решение.
— Така е — потвърдих аз.
— Добре — топло рече тя и приятелски ме хвана за ръка. — Надявам се, че си решил да ми се довериш.
Отвърнах на погледа й, без да кажа нищо. Младата жена се засмя, но не пусна ръката ми.
Дървените тротоари от търговската част на Синьото езеро скоро изчезнаха. Тук къщите бяха сгушени една до друга, сякаш търсеха подслон от студа. Калдъръмените улици постепенно отстъпиха мястото си на разкаляни от дъждовете черни пътища, минаващи край малки ферми. Поне не валеше, въпреки постоянния леден вятър.
— Още много ли има — накрая я попитах аз.
— Не съм сигурна. Просто следвам указания. Гледай за три камъка, поставени един до друг отстрани на пътя.
— Какво всъщност знаеш за тези контрабандисти?
Тя прекалено небрежно сви рамене.
— Зная, че отиват в Планините, закъдето не заминава никой друг. Зная и че взимат със себе си поклонници.
— Какви поклонници?
— Наричай ги както искаш. Отиват да се поклонят в светилището на Еда в Планините. По-рано през лятото платили да ги превозят с гемия, но кралската стража затворила границите с Планинското кралство. Оттогава поклонниците чакали в Синьото езеро и се опитвали да намерят начин да продължат пътуването си.
Стигнахме до трите камъка, които бележеха буренясала пътека през каменисто, обрасло с къпини пасище, заобиколено с каменна ограда. Няколко коня тъжно пасяха. С интерес забелязах, че са от планинска порода, дребни и по това време на годината покрити с по-гъста козина. Далеч от пътя видях къщурка от речни камъни, споени с хоросан. От комина се издигаше тънка струйка дим, която вятърът бързо разпръскваше. На оградата седеше мъж и дялаше нещо. Той вдигна поглед към нас и очевидно реши, че не представляваме опасност, защото не ни спря, когато минахме покрай него, за да стигнем до къщата. Точно отпред имаше птичарник с едри гълъби. Славея почука, но получи отговор от човек, който се появи иззад къщата. Той имаше рошава кестенява коса, сини очи и облекло на фермер. Носеше ведро, пълно догоре с топло мляко.