15 Кетъл
Когато избяга от принца престолонаследник Славен и се завърна в родните си Планини, Кетрикен носеше детето на Искрен. Някои я обвиняваха и твърдяха, че ако била останала в Бък и била оказала съпротива на Славен, детето щяло да се роди в безопасност. Може би тогава замъкът Бъкип щял да застане зад нея, може би цялото херцогство Бък щяло да окаже по-обединена съпротива срещу пиратите. Ако имали кралица в Бък, крайбрежните херцози може би щели да се бият по-решително. Някои казват така.
Общото мнение на онези, които навремето живееха в замъка Бък и бяха добре информирани за вътрешната политика на регентството на Пророците, е съвсем различно. Те без изключение смятаха, че и Кетрикен, и нейното неродено дете ще бъдат посрещнати с подла игра. Има достатъчно доказателства, че дори след като Кетрикен напусна Бъкип, поддръжниците на Славен направиха всичко възможно, за да я опозорят, и дори твърдяха, че детето изобщо не било от Искрен, а от неговия незаконороден племенник Фицрицарин.
Безполезно е да се гадае какво е щяло да се случи, ако Кетрикен беше останала в Бъкип. Исторически факт е, че според нея детето й щеше да има най-голям шанс за оцеляване, ако се роди в любимото й Планинско кралство. Тя също се завърна в Планините с надеждата да открие Искрен и да възстанови съпруга си на престола. Опитите й да го намери обаче й донесоха само скръб. Кетрикен се натъкна на мястото, където спътниците му се бяха сражавали срещу неизвестен противник. След като лешоядите бяха свършили с тях, от непогребаните им тела бяха останали само кости и разкъсани дрехи. Сред тези останки обаче тя попадна на синия плащ и ножа на Искрен. Тогава кралицата се завърна в кралския дворец в Джаампе и оплака мъжа си като мъртъв.
Още по-мъчителни за нея бяха съобщенията, които получи през следващите месеци. В планините отвъд Джаампе на няколко пъти бяха виждали хора, облечени в дрехите на Искреновата стража. Те, изглежда нямали желание да влизат в разговори със селяните и въпреки окаяното си състояние често отказвали предложение за помощ или храна. Неколцина от тях от време на време се появяваха в столицата. Те като че ли не бяха в състояние свързано да отговорят на въпросите на Кетрикен за случилото се с Искрен. Дори не си спомняха кога и при какви обстоятелства са се разделили с него. Всички без изключение бяха изпълнени с непреклонна решимост да се завърнат в Бък.
След време кралицата започна да вярва, че Искрен и неговата стража са били нападнати не само физически, но и с магия. Тя предполагаше, че и вражеските ратници, и лъжливата котерия, която бе обезсърчила и объркала хората му, са били пратени от неговия по-малък брат принц Славен. Това още повече затвърди омразата й към нейния девер.
Събудих се от тропане на вратата. Извиках в отговор нещо и седнах на леглото в студената тъмна стая.
— Тръгваме след един час — чу се отвън.
Освободих се от сънената прегръдка на Славея, намерих си ботушите и ги нахлузих, после се увих в плаща си. Единствената реакция на певицата бе да се зарови на топлото ми място. Наведох се над леглото.
— Славея? — След като не получих отговор, леко разтърсих рамото й. — Славея! Тръгваме след по-малко от час. Ставай!
Тя тежко въздъхна.
— Спокойно, ще се приготвя. — Младата жена се скри под одеялото. Свих рамене и я оставих да спи.
В кухнята Пелф ми предложи топли питки с масло и мед и аз с радост приех. Къщата, толкова тиха предния ден, сега гъмжеше от хора. По приликата помежду им реших, че са роднини. Момченцето с петнистото яре седеше до масата и хранеше животинчето с парченца питка. От време на време го улавях, че ме зяпа. Когато му се усмихнах, то се ококори, сериозно се изправи и отнесе чинията си нанякъде. Ярето го последва.
В кухнята влезе Ник. По черния му вълнен плащ имаше снежинки. Той срещна погледа ми.
— Готов ли си за път?
Кимнах.
— Добре. Облечи се топло. Задава се буря. — Той се усмихна широко. — Идеално време за пътуване за такива като нас.
Казах си, че не съм и очаквал пътуването да ми достави удоволствие. Когато Славея слезе долу, вече се бях нахранил. Тя ме изненада. Предполагах, че ще е сънена. Певицата обаче бе съвсем будна, бузите й бяха покрити с руж и устните й се усмихваха. Без да се колебае, Славея щедро си взе от всичко. Когато вдигна поглед от празната си чиния, тя най-после забеляза удивлението ми.
— Когато им предлагат храна, менестрелите никога не отказват — поясни Славея и протегна чашата си към мен. Промиваше закуската си с бира. Налях й от каната на масата. Тъкмо с въздишка бе оставила халбата си, когато отново се появи Ник. Приличаше на буреносен облак.