— Какво е било по-рано това място — попитах Ник, когато се присъединих към другите пред огнището.
— Овчарски лагер — отвърна той. — Заслон за ранното агнене. По-късно, след като изкъпвали овцете в реката, тук ги стрижели. — Сините му очи заблуждаха някъде надалеч. После Ник дрезгаво се засмя. — Това е било много отдавна. Сега няма достатъчно храна за козите, та камо ли за овцете, които сме гледали някога. — Той посочи огъня. — По-добре се нахрани и поспи, докато можеш, Том. За нас утрото настъпва рано. — Когато минаваше покрай мен, погледът му като че ли се задържа върху обецата ми.
Храната бе проста. Хляб и пушена риба. Овесена каша. Горещ чай. Кетъл се хранеше отделно и от собствените си провизии. Другите поклонници бяха любезни с нея и тя им отговаряше с учтивост, но беше ясно, че не ги свързва нищо друго, освен общата посока. Само трите деца в групата, изглежда, не се бояха от нея и я врънкаха за сушени ябълки и сладки, докато тя не ги предупреди, че ще ги заболят коремите.
Скоро в заслона стана топло, колкото от огъня, толкова и от конете и хората. Вратата и капаците на прозорците бяха плътно затворени, за да спират светлината, шума и топлината. Въпреки бурята и отсъствието на други пътници по нашия път, Ник не искаше да рискува. Одобрявах това качество за един контрабандист. По време на вечеря за пръв път успях да разгледам цялата група. Петнадесет поклонници с различен пол и възраст, без да броя Кетъл. Десетина контрабандисти, шестима от които толкова много приличаха на Ник и Пелф, че бяха поне братовчеди. Другите изглеждаха също толкова издръжливи и бдителни. Във всеки момент имаше най-малко трима часови. Те почти не разговаряха и си знаеха задълженията, така че почти нямаше нужда Ник да им нарежда какво да правят. Това ме изпълни с увереност, че ще стигна поне до отсрещния бряг на реката, а може би и до границата с Планинското кралство. Отдавна не се бях чувствал толкова обнадежден.
В тази компания Славея прояви най-добрите си качества. Още щом се нахранихме, тя извади арфата си и въпреки че често ни предупреждаваше да говорим тихо, Ник не й забрани да пее. За контрабандистите тя избра стара балада за разбойника Хефт, може би най-галантният престъпник, живял в Бък. Думите накараха да се усмихне дори Ник и докато пееше, Славея закачливо го поглеждаше. На поклонниците изпя за крайречен път, който отвеждал хората у дома, и свърши с приспивна песничка за трите деца. Дотогава не само децата се бяха изтегнали на одеялата си. Кетъл ме прати да донеса нейните от каручката. Зачудих се, когато ме повиши от кочияш в камериер, но не казах нищо и се подчиних. Предположих, че в мен има нещо, което кара всички възрастни хора да смятат, че постоянно съм на тяхно разположение.
Опънах одеялата си до тези на старицата и си легнах. Повечето други вече хъркаха. Кетъл се сви под завивката си като катерица в гнездото си. Представях си как я болят кокалите от студа, но с нищо не можех да й помогна. Славея седеше край огнището и разговаряше с Ник. От време на време леко прокарваше пръсти по струните на арфата си и сребристите им звуци контрастираха на фона на ниския й глас. Думите й на няколко пъти накараха контрабандиста да се засмее.
Унасях се.
„Братко?“
Цялото ми тяло потръпна от удивление. Той беше наблизо.
„Нощни очи?“
„Разбира се! — Насмешка. — Или вече имаш друг брат?“
„Никога! Само теб, приятелю. Къде си?“
„Навън. Ела при мен.“
Побързах да стана и се увих в плаща си. Мъжът, който пазеше на вратата, ме изгледа намръщено, ала не ме спря. Излязох в мрака зад разпрегнатите коли. Вече не валеше и вятърът беше разчистил обсипаното със звезди небе. Снегът сребрееше по клоните на дърветата и храстите. Оглеждах се за него, когато тежкото му тяло ме блъсна в гърба. Проснах се по очи и щях да извикам, ако устата ми не беше пълна със сняг.
Успях да се претърколя настрани и няколко пъти бях прегазен от един весел вълк.
„Как ме откри?“
„Ти как знаеш къде да се почешеш, когато те сърби?“
Изведнъж разбрах какво иска да каже. Не винаги осъзнавах силата на връзката ни. Но сега само трябваше да си помисля за него, за да го намеря. Разбира се, че знаех къде е. Той бе част от мен.