— Майка ти добре те е научила, Том — с искрена признателност рече тя.
Тези думи ме накараха да потръпна. Славея си приказваше с Ник, докато всички се приготвят за път. После яхна планинското си конче и зае мястото си до контрабандиста в началото на кервана. Казах си, че Ник Холдфаст и без това е по-подходящ за балада от Фицрицарин. Ако успееше да я убеди да се върне с него от границата на Планинското кралство, само щеше да ми облекчи живота.
Насочих мислите си към задачата си. Всъщност не можех да направя нищо повече от това да не позволявам на кобилата да изостане от фургона на поклонниците. Имах време да разглеждам района, който прекосявахме. Върнахме се на стария път, по който се бяхме движили предния ден, и продължихме срещу течението. Тук-там край реката растяха дървета, но малко по-нататък отстъпваха мястото си на ниски храсталаци. Пътя ни пресичаха дерета и сухи корита. Изглежда, по някое време през годината тук имаше много вода, навярно през пролетта. Ала сега земята бе суха, ако не се броеше снегът, който вятърът навяваше като пясък, и самата река.
— Вчера певицата те караше да се подсмихваш. На кого се мръщиш днес — тихо попита Кетъл.
— Мислих си, че е жалко да видя в какво се е превърнала тази богата земя.
— Нима? — Сухо попита тя.
— Разкажи ми за онзи твой ясновидец — опитах се да сменя темата.
— Не е мой — рязко отвърна старицата. После омекна. — Сигурно е глупаво от моя страна. Онзи, когото търся, изобщо може да не е там. И все пак как по-пълноценно да използвам тези години, освен като преследвам една химера?
Мълчах. Започвах да разбирам, че на този въпрос тя отговаря най-добре.
— Знаеш ли какво има в каручката, Том? Книги. Свитъци и писания. Събирала съм ги години наред в различни земи, учила съм се да чета много езици и букви. На много места попадах на споменавания за Белите пророци. Те се появяват в решителните моменти и насочват историята. Някои вярват, Том, че цялото време е кръг. Цялата история е гигантско колело, което неумолимо се върти. Също както се редуват сезоните и луната безспирно повтаря своя цикъл. Водят се едни и същи войни, измъчват ни едни и същи болести, идват на власт едни и същи хора, добри или зли. Човечеството е впримчено в това колело, обречено е безкрайно да повтаря грешките, които вече е допускало. Освен ако някой не дойде, за да промени това положение. Далеч на юг има земя, където вярват, че за всяко поколение на света имало Бял пророк. Той идва и ако обърнат внимание на учението му, цикълът на времето преминава в по-добър курс. Ако не го забележат, времето тръгва по по-лоша посока.
Тя замълча, сякаш чакаше да кажа нещо.
— Никога не съм чувал за това учение — признах аз.
— Не съм и очаквала. За пръв път научих за тези неща много далеч оттук. Там се смяташе, че ако тези пророци се провалят много пъти подред, повторенията на световната история ще стават все по-жестоки и накрая целият цикъл на времето, стотици хиляди години, ще се превърне в история на мъки и неправди.
— Ами ако обърнат внимание на пророка?
— Всеки път щом някой от тях успее, за следващия става по-лесно. И ако премине цял цикъл, в който са успели всички пророци, самото време най-после ще спре.
— Значи тяхната, цел е да настъпи краят на света, така ли?
— Не краят на света, Том. Краят на времето. Да освободят човечеството от времето. Защото времето е поробило всички ни. Времето ни състарява, времето ни ограничава. Помисли колко често ти се е искало да имаш повече време за нещо или да можеш да се върнеш един ден назад и да промениш нещо. Когато човечеството се освободи от времето, старите злини могат да бъдат поправени, преди да са извършени. — Кетъл въздъхна. — Мисля, че сега е моментът за появата на този пророк. И писанията ме карат да вярвам, че Белият пророк на това поколение ще се появи в Планините.
— Но ти го търсиш сама. Никой друг ли не е съгласен с теб?
— Много други. Но малцина го търсят. Защото трябва да го забележи народът. Друг не бива да се намесва, за да не объркат завинаги цялото време.
Все още ме озадачаваше онова, което бе казала за времето. Думите й сякаш образуваха възел в ума ми. Гласът й утихна. Вперих очи напред между ушите на кобилата. Беше време да се върна и да съм честен с Моли. Беше време да последвам примера на писаря Федрен, вместо да съм чирак на убиец. Кетъл ме бе накарала да се замисля за много неща.
Нощни очи се появи малко след пладне — решително изскочи от горичката и затича до нашата каручка. Кобилата нервно го погледна, объркана от вълчата му миризма и кучешкото му поведение. Пресегнах се към нея и я успокоих. След известно време Кетъл го забеляза и се наведе да го погледне, после се отпусна назад и каза: