— Какви велики събития — намръщих се аз.
Славея се примъкна към мен.
— Велики събития. Абдикирането на принц Рицарин. Триумфалната победа над алените кораби при Острова на Еленовия рог. Нали тъкмо ти спаси кралица Кетрикен от претопените в нощта, когато я нападнаха, точно преди Лова на кралица Лиса? Виж, това е песен, която ми се ще да бях написала аз. Да не споменавам за подклаждането на бунта в нощта на коронясването на принц Славен. Чакай да помисля. Възкръсването, опитът за покушение срещу Славен в трейдфордския замък, бягството оттам. Избиването на половин дузина от неговите стражници, докато ръцете ти са оковани… Имах чувството, че тогава трябваше да те последвам. Но ми се струва, че ако отсега не те изпускам от очи, имам голям шанс да стана свидетелка на нещо велико.
Никога не бях мислил за тези събития като за неща, предизвикани от мен. Искаше ми се да възразя, че аз не съм причина за тях, че просто съм попаднал между зъбните колела на историята. Вместо това само въздъхнах.
— Единственото ми желание е да се прибера у дома при Моли и нашата дъщеричка.
— Тя сигурно копнее за същото. Едва ли й е леко да се чуди кога ще се завърнеш. Ако изобщо се завърнеш.
— Тя не се чуди. Вече ме смята за мъртъв.
— Фиц — колебливо рече Славея. — Щом те смята за мъртъв, как може да вярваш, че ще те чака и няма да си намери друг?
— Бях разигравал десетки възможности в главата си. Че умирам, преди да се завърна у дома или че когато се завръщам, Моли ме приема като лъжец и осезател, че белезите ми я отвращават. Напълно очаквах да се разгневи, че не съм й съобщил, че съм жив. Ала аз бях вярвал, че си е намерила друг и е щастлива с него. Моли щеше да ме разбере и да ми прости. В края на краищата тя ме беше напуснала. Кой знае защо, никога не си бях представял, че ще се завърна у дома и ще открия, че ме е заменила с друг. Глупаво. Как можех да не го предвидя само защото това бе най-ужасната възможност?
— Най-добре ще е да й пратя вест — по-скоро на себе си, отколкото на Славея казах аз. — Но не зная точно къде е. Нито на кого мога да доверя такова послание.
— Откога сте разделени — попита певицата.
— С Моли ли? Близо година.
— Година! Мъже — тихо измърмори тя. — Потегляте на бой или път и очаквате животът да ви чака, когато се завърнете. Смятате, че жените трябва да орат нивите, да отглеждат децата, да поправят покрива и да се грижат за кравите, та когато се върнете, да заварите стола си пред огнището и топъл хляб на масата. Да, и топло тяло в кревата, което все още ви чака. — Гласът й започваше да звучи гневно. — Колко дни не си бил при нея? Е, точно толкова дни тя е трябвало да се справя без теб. Времето не спира за нея само защото те е нямало. Как си я представяш? С бебето на ръце пред топлото огнище, нали? А какво ще кажеш за това? Бебето е вътре, плаче, зарязано на леглото, а тя е навън на дъжда и вятъра и се опитва да нацепи дърва, защото огънят е угаснал, докато е ходила да смели жито на мелницата.
Пропъдих този образ. Не. Бърич нямаше да го допусне.
— В главата си я виждам по много начини. Не само в хубави мигове — защитих се аз. — И тя не е съвсем сама. Един мой приятел се грижи за нея.
— А, приятел значи — спокойно се съгласи Славея. — И той е красив, смел и достатъчно дързък, за да открадне сърцето на всяка жена, нали?
Изсумтях.
— Не. Той е стар. Упорит и свадлив. Но мога да разчитам на него. Той винаги се отнася добре с жените. Учтиво и мило. Ще се грижи и за нея, и за детето. — Усмихнах се и с искрено убеждение прибавих: — Ще убие всеки мъж, който, според него представлява заплаха за тях.
— Можеш да разчиташ на него, казваш, така ли? Добре се отнасял с жените, а? — С престорен интерес повиши глас Славея. — Знаеш ли колко рядко се среща такова нещо при мъжете? Кажи ми кой е той, искам го за себе си. Ако твоята Моли го пусне.
Признавам, че за миг изпитах тревога. Спомних си, че веднъж, когато ме дразнеше, Моли ми каза, че съм бил най-хубавото нещо, излязло от конюшните след Бърич. Тъй като не бях сигурен дали това е комплимент, тя ми разкри, че жените го харесвали въпреки мълчаливостта и сдържаността му. Дали не бе гледала на Бърич по по-особен начин? Не. Същия ден Моли се беше любила с мен, бе останала с мен въпреки невъзможността да се оженим.