— Аз си държа на думата — напомни той и се върна при нашата група.
После преминаха поклонниците. Някои искаха да останат във фургона, ала Ник търпеливо им обясни, че колкото е по-тежък товарът, толкова повече потъва във водата салът. После ги качи на палубата и се погрижи всички здраво да се хванат за перилата.
— И вие също — извика Ник и даде знак на Кетъл и Славея.
— Аз ще мина с каручката си — заяви старицата, но той поклати глава.
— На кобилата ти няма да й хареса. Ако се подплаши, по-добре да не си на сала. Повярвай ми. Знам си работата. — Контрабандистът ме погледна. — Том? Имаш ли нещо против да минеш с кобилата? Струва ми се, че се справяш добре с нея.
Кимнах.
— Добре, Том ще се погрижи за твоята кобила — каза той на Кетъл. — Качвай се.
Старицата се намръщи, но трябваше да признае, че така ще е най-разумно. Помогнах й да слезе. Славея я хвана за ръка и я заведе на сала. Ник се качи на палубата и каза на поклонниците да се държат за перилата и да не се страхуват. Придружаваха ги трима от хората му. Единият настоя да държи най-малкото от децата.
— Аз знам какво да очаквам — успокои той уплашената майка. — Ти просто се грижи за себе си. — Момиченцето се разхленчи и плачът му се чуваше въпреки бученето на реката. Ник слезе до мен и проследи отдалечаващия се сал с поглед.
— Всичко ще е наред — каза той, колкото на мен, толкова и на себе си. После ме погледна и се усмихна. — Е, Том, скоро ще нося твоята хубава обеца.
Мълчаливо кимнах. Бях дал дума, но това не ме радваше.
Въпреки уверенията му, когато салът стигна отсрещния бряг, го чух да въздъхва облекчено. Мокрите поклонници наскачаха на сушата още преди контрабандистите да са завързали сала. Славея помогна на Кетъл. Неколцина от хората на Ник ги отведоха нагоре по склона и скоро всички се скриха сред дърветата.
Двамата мъже, които се качиха на сала, за да се върнат при нас, преживяха най-голямата опасност. Бяха в средата на реката, когато се появи огромен дънер и се понесе право към тях. Щръкналите му корени ми заприличаха на чудовищна ръка. Ник извика на мъжете да побързат с конете и всички скочихме да им помогнем с въжето, ала въпреки това дънерът закачи корпуса. Мъжете изкрещяха и единият едва не падна във водата, ала успя да се хване за перилата и се вкопчи в тях. Накрая двамата слязоха на брега, като хвърляха гневни погледи и ругаеха, сякаш инцидентът не е бил случаен. Ник лично провери всички въжета. Сблъсъкът беше разбил единия парапет. Той поклати глава и предупреди хората си, които качваха последната кола.
С известно опасение наблюдавах изтеглянето й оттатък, тъй като знаех, че следва моят ред. „Какво ще кажеш за една баня, Нощни очи?“
„Ще си струва, ако на отсрещния бряг има много дивеч“ — отвърна той, но усещах, че споделя моята нервност.
Докато завързваха сала за рампата, се опитах да успокоя и себе си, и кобилата на Кетъл. Тихо й говорех, докато я водех надолу, и направих всичко възможно, за да я убедя, че няма да й се случи нищо лошо. Тя, изглежда, ми повярва и уверено стъпи на ожулените греди на палубата. Завързах я за една от халките. Двама от хората на Ник бързо завързаха каручката. Нощни очи скочи на борда, легна по корем и заби нокти в дървото. Не му харесваха вълните, които хищно теглеха сала към течението. Честно казано, аз изпитвах същите чувства. Той пълзешком се приближи до мен.
— Прехвърлете се оттатък с Том и каручката — нареди Ник на мокрите контрабандисти, които вече веднъж бяха прекосили реката. — Аз и другите момчета ще докараме конете с последния курс. Стойте настрани от кобилата в случай, че почне да рита.
Те предпазливо се качиха, като гледаха Нощни очи почти също толкова недоверчиво, колкото и коня. Застанаха зад каручката, докато ние с вълка бяхме на носа. Надявах се, че копитата на кобилата няма да ни достигнат там.
— Мисля, че е по-добре да дойда с вас — в последния момент заяви Ник, отвърза сала и усмихнато махна на хората си. Мулетата на отсрещния бряг започнаха да се изкачват по склона и ние с рязко дръпване навлязохме в реката.
Да наблюдаваш нещо отстрани никога не може да се сравнява с това да го правиш. Първите пръски вода ме накараха да ахна. Изведнъж се превърнахме в играчка, оставена на милостта на едно непредсказуемо дете. Реката бушуваше около нас, подмяташе сала и сърдито ревеше, задето не може да ни откъсне от въжетата. Салът внезапно потъна надолу и аз се вкопчих в перилата. Водата заля палубата и ме дръпна за глезените. Втория път, когато в носа се разби вълна и намокри всички ни, кобилата изцвили. Пуснах парапета с намерението да я хвана за оглавника. На двама от мъжете, изглежда, бе хрумнала същата идея. Те се придвижваха напред, като се държаха за каручката. Дадох им знак да се върнат и се обърнах към кобилата.