Никога няма да узная какво се опитваше да направи онзи човек. Може би да ме удари с дръжката на ножа си. С периферното си зрение зърнах движението и се завъртях към него точно когато салът отново хлътна. Той не ме улучи и залитна напред към кобилата. Тя панически започна да рита, бясно отметна глава и ме отхвърли. Едва успях да запазя равновесие. Мъжът отново ме нападна. Зад каручката Ник се бореше с другия и гневно викаше, че бил дал дума и имал чест. Избегнах атаката на противника си и в следващия миг в носа се разби поредната вълна, която заля палубата и ме отнесе към центъра й. Хванах се за колелото на каручката. Бях изтеглил меча си до половината, когато някой друг ме сграбчи изотзад. Първият ми противник ухилено се приближаваше с ножа си, този път с острието напред. Изведнъж покрай мен профуча мокро космато тяло. Нощни очи го удари в гърдите и го блъсна към перилата.
Чух изпращяване на дърво. Бавно, съвсем бавно вълкът, човекът и парапетът започнаха да се накланят към водата. Хвърлих се към тях, като повлякох нападателя си със себе си. Докато падаха, успях с една ръка да хвана опашката на Нощни очи и с другата да се задържа за дъските. За да го направя, трябваше да пожертвам меча си. Главата на вълка се появи над ръба на палубата, сетне предните му лапи, и той започна да се катери.
В този момент някой силно ме изрита в рамото и притъпената болка отново избухна. Следващият ритник ме улучи в слепоочието. С удивление видях, че разтварям пръсти. Реката грабна Нощни очи и го отнесе.
— Братко! — извиках аз. Бученето на водата заглуши думите ми и следващата вълна напълни устата и носа ми. Когато отново можех да дишам, се опитах да се изправя на четири крака. Мъжът, който ме беше ритнал, приклекна до мен и опря ножа си в гърлото ми.
— Просто не мърдай и се дръж — заповяда ми той. После се обърна и извика на Ник: — Ще го направя както искам аз!
Не отговорих. Отчаяно се пресягах към вълка, като влагах в това цялата си сила. Салът отново потъна и ледената вода ме обля. Задавих се. Не знаех къде свършвам аз и къде започва Нощни очи. Ако изобщо още беше жив.
Ненадейно салът застърга в дъските на рампата.
Те се опитаха да ме изправят. Единият отдръпна ножа си преди вторият здраво да ме е хванал за косата. Нахвърлих се върху тях, без да мисля какво могат да ми направят. Излъчвах омраза и ярост и изпадналите в паника коне последваха примера ми. Единият от противниците ми падна близо до кобилата и тя заби копито в ребрата му. Оставаха двама или поне така си мислех. Блъснах първия в реката и той остана там, вкопчен в дъските на сала, докато аз стисках другаря му за гърлото. Ник извика нещо, което ми прозвуча като предупреждение. Стисках гърлото на съперника си и блъсках главата му в палубата, когато другите ме нападнаха. Носеха златистокафявите си униформи съвсем открито. Опитах се да ги накарам да ме убият, ала не го направиха. Чух други викове от склона и ми се стори, че разпознавам гневния глас на Славея.
След малко лежах завързан на снега. Пазеше ме мъж с гол меч. Не знаех дали заплашва мен, или са го натоварили да не позволи на другите да ме убият. Те стояха в кръг и ме гледаха хищно като глутница вълци, обкръжила елен. Не ме интересуваше. Отчаяно продължавах да се пресягам, без да ме е грижа какво могат да ми направят. Усещах, че някъде Нощни очи се бори за живота си. Връзката ни бързо отслабваше.
Ник ненадейно се тръшна на земята до мен. Едното му око започваше да се подува и затваря. Той ми се ухили. Зъбите му бяха окървавени.
— Е, ето че сме на отсрещния бряг, Том. Обещах да те доведа. Сега ще взема обецата, както се разбрахме.
Моят стражник го срита в ребрата.
— Млъквай.
— Това го нямаше в сделката — настоя контрабандистът, когато успя да си поеме дъх.
Той ги огледа, за да види към кого да се обърне.
— Имам уговорка с вашия капитан. Казах му, че ще му доведа този човек, и в замяна той ми обеща злато и безопасно преминаване. За мен и за другите.
Сержантът се засмя.
— Е, това няма да е първата сделка, която капитан Марк е сключил с контрабандисти. Странно. Нито един от тях никога не е печелил от нас, а, момчета? А капитан Марк сега някъде го влачи течението и трудно може да се каже какво ти е обещал. Винаги си падаше по представленията. Е, вече го няма. Но аз имам заповед да арестувам всички контрабандисти и да ги закарам в Лунно око.