Сержантът се наведе и свали двете кесии от колана на Ник. Контрабандистът оказа съпротива, в резултат на което изгуби още кръв. Не му обърнах внимание. Той ме беше предал на Славен. А как бе разбрал кой съм? „От разговорите в леглото със Славея“ — горчиво си казах аз. Бях се доверил, а това винаги водеше до едно и също. Дори не се обърнах да погледна, когато го отвеждаха.
Бях имал само един верен приятел и той беше пострадал заради моята глупост. За пореден път. Вперих очи в небето, пресегнах се извън тялото си и протегнах сетивата си колкото може по-широко. Открих го. Дращеше с нокти и се мъчеше да се изкатери по стръмен заледен бряг. Гъстата му козина бе мокра и толкова му тежеше, че едва държеше главата си на повърхността. Изгуби опора и реката отново го понесе. Погълна го към дъното, задържа го там, после изведнъж го подхвърли нагоре. Вълкът дълбоко вдиша пълния с пръски въздух. Не му бяха останали сили.
„Опитвай! — заповядах му аз. — Продължавай да опитваш!“
И непостоянното течение го запрати към брега, този път покрит с надвиснали над водата коренища. Нощни очи се измъкна, като се давеше и дишаше тежко. Дробовете му се издуваха като ковашки мехове.
„Излез на брега! Изтръскай се!“
Той не ми отговори, ала усетих, че се измъква от водата и малко по малко изпълзя по корем като кутре на брега. Замръзваше. По ушите и муцуната му вече се образуваше скреж. Вълкът се изправи и се опита да се изтръска. Свлече се на земята. Отново с олюляване стана на крака и с усилие се отдалечи от реката. Този път успя да се изтръска и водата полетя във всички посоки. Това едновременно го облекчи и поизсуши козината му. Нощни очи наведе глава и повърна речна вода. „Потърси убежище. Свий се на кълбо и се стопли — казах му. Той силно кихна няколко пъти, после се огледа. — Там — посочих му. — Под онова дърво. — Снегът бе огънал клоните му почти до земята. Отдолу имаше малка дупка, покрита с нападали иглички. Ако се вмъкнеше вътре и се свиеше, можеше да се стопли. — Хайде — настоях аз. — Ще успееш. Раздвижи се.“
— Май си го ритнал прекалено силно. Само зяпа небето.
— Видя ли какво направи на Скеф оная жена? Тече му кръв като на заклано прасе. Обаче и той здраво я удари в гърба.
— Къде е старицата? Някой откри ли я?
— В тоя сняг няма да стигне далече, не се бой. Свести тоя и го вдигни на крака.
— Той дори не мига. И почти не диша.
— Не ме интересува. Просто го заведи при умелия. След това вече няма да е наша грижа.
Разбрах, че стражниците ме изправят, разбрах, че ме повеждат нагоре по склона. Не обръщах внимание на това тяло. Отново се освободих от него и пропълзях под дървото. Имаше място само колкото да се свия на кълбо. Покрих носа си с опашка. Няколко пъти раздвижих уши, за да се избавя от последните капки вода. „Сега поспи. Всичко е наред. Заспивай.“ Накарах го да затвори очи. Все още трепереше, ала усещах, че топлината отново се влива в него. Внимателно го оставих сам.
Вдигнах глава и погледнах през собствените си очи. Вървях по пътека, пазен от двете страни от снажни фароуски стражници. Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера, че ни следват други. В гората пред нас видях колите на Ник. Хората му седяха на земята със завързани на гърба ръце. Все още мокри, поклонниците се бяха сгушили край запаления огън. Неколцина стражници охраняваха и тяхната група. Не забелязах нито Славея, нито Кетъл. Една жена притискаше детето си към себе си и плачеше. Момченцето не помръдваше. Един от мъжете срещна погледа ми, сетне се извърна и се изплю.
— Копелето-осезател е виновен за всичко това — високо каза той. — Еда му е сърдита! Той оскверни нашето поклонничество!
Отведоха ме при удобна шатра, издигната на завет зад няколко дебели дървета. Блъснаха ме вътре и ме накараха да коленича на дебелата овча кожа, която покриваше дъсчения под. Един от стражниците здраво ме хвана за косата.
— Ето го, господине — съобщи сержантът. — Вълкът уби капитан Марк, но ние заловихме копелето.
Пълният с въглени мангал излъчваше приятна топлина, която ненадейно ме замая. На Бърл обаче, изглежда, му беше студено. Той седеше на дървен стол от другата страна на мангала с протегнати към топлината нозе. Целият бе увит с кожи, сякаш беше навън на нощния студ. С годините бе надебелял. Тъмната му коса беше накъдрена в подражание на прическата на Славен. Черните му очи блестяха недоволно.