— Как така още си жив — попита ме Бърл.
Нямаше какво да му отговоря. Просто безизразно го наблюдавах и укрепвах мислените си стени. Лицето му внезапно почервеня и бузите му като че ли се издуха от ярост. Той гневно изгледа сержанта и напрегнато му нареди:
— Докладвай подробно. — Сетне, преди стражникът да успее да започне, попита: — Значи сте оставили вълка да избяга, така ли?
— Не сме, господине. Той нападна капитана и двамата паднаха в реката. Течението ги отнесе. В толкова студена и бърза вода нямат никакъв шанс да се спасят. Но пратих неколцина души надолу по реката да потърсят тялото на капитана.
— Искам и тялото на вълка, ако вълните го изхвърлят на брега. Предупреди хората си.
— Слушам.
— Заловихте ли контрабандиста, оня Ник? Или и той успя да се измъкне — саркастично попита Бърл.
— Не, господине. Хванахме контрабандиста и хората му. Както и пътниците, които водеше, макар че оказаха повече съпротива, отколкото очаквахме. Някои избягаха в гората, но ги хванахме. Твърдят, че били поклонници и отивали в светилището на Еда в Планините.
— Това изобщо не ме засяга. Има ли значение защо човек е нарушил кралския закон? Взехте ли златото, което капитанът плати на контрабандиста?
Сержантът си придаде изненадан вид.
— Не, господине. Какво злато? Дали не е паднало в реката с капитан Марк? Може да не го е дал на оня…
— Не съм глупак. Знам много повече за онова, което става, отколкото си мислиш. Намери го. Всичкото. И го донеси тук. Всички ли контрабандисти заловихте?
Сержантът си пое дъх и реши да каже истината.
— Когато хванахме Ник, на отсрещния бряг имаше неколцина души с коне. Те избягаха преди…
— Оставете ги. Къде е съучастничката на копелдака?
Сержантът го погледна неразбиращо.
— Не заловихте ли една пътуваща певица? Славея — повторно попита Бърл.
На лицето на стражника се изписа безпокойство.
— Тя се разбесня, господине. Когато хората се справяха с копелдака на рампата. Счупи носа на мъжа, който я държеше. Трябваше да я… да я поукротим.
— Жива ли е? — Гласът на Бърл не оставяше съмнение в презрението му към техните способности.
Сержантът се изчерви.
— Да, господине. Но…
Бърл го стрелна с поглед, който го накара да замълчи.
— Ако капитанът ви беше жив, сега щеше да му се иска да е умрял. Ти нямаш представа как се докладва, нито си в състояние да овладееш положението. Веднага трябваше да ми пратиш някой, който да ми съобщи какво е станало. Певицата не биваше да вижда какво става, а веднага да бъде заловена. И само идиот щеше да се опита да арестува някого на гемия, която плава насред силно течение, след като просто е трябвало да го изчака на брега. Там щеше да има под свое командване най-малко дванайсет меча. Що се отнася до златото на контрабандиста, или ще ми го върнете, или няма да получавате плата, докато не възмездите изгубеното. Не съм глупак. — Той ядосано огледа всички в шатрата. — Изпълнили сте задачата си много зле. И нищо не ви оправдава. — Бърл стисна устни, после презрително каза: — Махайте се. Всички.
— Слушам, господине. Господине? Ами пленникът?
— Оставете го тук. Двама души да пазят отпред с голи мечове. Но искам да разговарям с него насаме.
Сержантът се поклони и побърза да напусне шатрата. Хората му незабавно го последваха.
Погледнах Бърл в очите. Ръцете ми бяха здраво завързани зад гърба, ала вече никой не ме държеше на колене. Изправих се. Той не мигна. Гласът му беше тих, което правеше думите му още по-заплашителни.
— Ще ти повторя същото, което казах на сержанта. Не съм глупак. Не се съмнявам, че вече имаш план за бягство. Сигурно възнамеряваш да ме убиеш. И аз имам план и възнамерявам да остана жив. Ще ти го разкрия. Планът ми е съвсем прост, копелдако. Винаги съм обичал простотата. Ето го. Ако ми причиниш каквито и да било главоболия, ще те убия. Както несъмнено се досещаш, крал Славен те иска жив. Ако е възможно. Не си мисли, че това ще ми попречи да те убия, ако станеш досаден. И знай, че умът ми е добре защитен от Умението ти. Ако дори само заподозра, че кроиш нещо, ще изпитаме твоето Умение срещу меча на моя стражник. Що се отнася до Осезанието ти, е, струва ми се, че и с това няма да имаме проблеми. Но ако се появи вълкът ти, мечът няма да пощади и него.
Не отговорих.
— Разбра ли ме?
Кимнах.
— Добре. Виж сега, ако не ми създаваш неприятности, ще се отнасям с теб както трябва. Ако имам каквито и да било проблеми с теб, другите ще споделят твоите лишения. Разбра ли?
Отговорих му също толкова тихо.
— Наистина ли смяташ, че ме интересува дали ще пролееш кръвта на Ник, който ме предаде?