И двамата знаехме, че й дава шанс. Надявах се да се възползва от него. Видях я да преглъща. Не погледна към мен. Гласът й бе тих и овладян.
— Аз не съм ничия слугиня, милорд. Не служа на Фицрицарин. — Славея направи пауза и аз изпитах замайващо облекчение. Ала тя си пое дъх и продължи: — Но ако е жив, Искрен Пророка е истинският крал на Шестте херцогства. И аз не се съмнявам, че всички, които твърдят обратното, заслужават неговия гняв. Ако се завърне.
Бърл изсумтя през нос и със съжаление поклати глава. После даде знак на един от чакащите заповедите му мъже.
— Ти. Счупи й един пръст. Без значение кой.
— Аз съм пътуваща музикантка — ужасено възрази Славея и смаяно го зяпна. Всички бяхме поразени. Неведнъж менестрели бяха екзекутирани за държавна измяна. Едно е да убиеш менестрел. И съвсем друго — да го осакатиш.
— Не ме ли чу? — Попита Бърл колебаещия се стражник.
— Тя е пътуваща музикантка, господине. — Мъжът изглеждаше удивен. — Носи нещастие да осакатиш менестрел.
Бърл се обърна към сержанта.
— Погрижи се до довечера този човек да получи пет удара с камшик. Пет, повтарям, и искам да мога да преброя следите по гърба му.
— Слушам — унило отвърна сержантът.
Бърл отново погледна стражника.
— Счупи й един пръст. Без значение кой. — Изрече заповедта така, сякаш произнасяше думите за пръв път.
Мъжът се приближи към Славея като насън. Щеше да се подчини и Бърл нямаше да го спре.
— Ще те убия — казах му.
Бърл ми се усмихна.
— Стражник. Нека са два пръста. Без значение кои. — Сержантът бързо реагира, извади ножа си и застана зад мен. Притисна острието към гърлото ми и ме натисна да застана на колене. Вдигнах очи към Славея. Тя ме погледна с кухи, безизразни очи, сетне се извърна. Ръцете й, също като моите, бяха завързани на гърба й. Певицата гледаше право напред към гърдите на Бърл. Стоеше неподвижно и безмълвно и все повече пребледняваше. Стражникът я хвана за китките. Тогава тя извика — дрезгав гърлен вик. После изкрещя, но аз чух изхрущяването на костите, когато стражникът изви пръстите й.
— Покажи — заповяда Бърл.
Сякаш ядосан на Славея, че е принуден да го направи, мъжът я блъсна и тя се просна по очи върху овчата кожа в краката на Бърл. След писъка не бе издала друг звук. Кутрето и безименният пръст на лявата й ръка стърчаха под ужасяващ ъгъл. Бърл ги погледна и кимна доволно.
— Отведи я. И се погрижи да бъде под засилена охрана. После се яви при сержанта си. След като свърши с теб, ела при мен. — Каза го съвсем спокойно.
Стражникът хвана Славея за яката и рязко я изправи. Изглеждаше едновременно измъчен и разгневен. Блъсна я пред себе си и двамата излязоха от шатрата. Бърл кимна на сержанта.
— Пусни го.
Станах и погледите ни се срещнаха. Но вече нямаше ни най-малко съмнение кой командва положението.
— Преди малко ти каза, че си разбрал — тихо рече той. — Сега съм убеден в това. Пътуването до Лунно око може да мине бързо и лесно за теб, Фицрицарин. И за другите. А може и да не е. Зависи единствено от теб.
Не отговорих. Нямаше нужда. Бърл кимна на другия стражник. Той ме заведе в друга шатра, в която имаше четирима стражници. Даде ми хляб, месо и чаша вода. Покорно чаках, докато завързваше ръцете ми отпред, за да мога да се нахраня. После ми посочи одеялото в ъгъла и аз си легнах като послушно куче. Пак ми завързаха китките на гърба. Завързаха и краката ми. Мангалът горя през цялата нощ и постоянно ме пазеха двама души.
Не ме интересуваше. Извърнах се от тях към стената на шатрата. Затворих очи и отидох при своя вълк. Козината му беше почти съвсем суха, но той все още спеше. Беше изтощен. Студът и борбата с реката бяха взели своето. И това бе някакво утешение. Нощни очи бе жив и спеше. Зачудих се от коя страна на реката.
(обратно)18 Лунно око
Лунно око е малък, но укрепен град на границата между Шестте херцогства и Планинското кралство. Той е място за попълване на запасите за търговските кервани, които пътуват по Челикския път за прохода Широката долина и земите отвъд Планинското кралство. Тъкмо там принц Рицарин водил преговорите за последния си важен договор с принц Руриск Планински. Точно преди сключването му се разбрало, че Рицарин е баща на незаконороден син, заченат от местна жена и вече навършил шест години. Принцът престолонаследник Рицарин приключил преговорите и незабавно заминал за Бъкип, където изразил най-искрените си извинения за младежкото си прегрешение и впоследствие абдикирал, за да не предизвика смут по въпроса за законните наследници на престола.
Бърл спази думата си. Денем вървях, охраняван от стражниците, със завързани на гърба ръце. Вечер ме настаняваха в шатра и ме развързваха, за да мога да се нахраня. Никой не проявяваше излишна жестокост към мен. Не зная дали Бърл беше наредил да ме оставят на мира, или просто се бяха разпространили достатъчно слухове за копелето-осезател, но никой не смееше да ме закача. Във всеки случай пътуването ми до Лунно око не бе по-неприятно от лошото време и войнишките условия. Бях отделен от поклонниците, така че не знаех как са Кетъл, Славея и другите. Стражниците не разговаряха в мое присъствие, така че не разполагах с информация дори от лагерните слухове. Не смеех да попитам нито един от тях. Призляваше ми дори само от мисълта какво са направили на Славея. Чудех се дали някой ще се смили над нея, за да й изправи и превърже пръстите. Чудех се дали Бърл ще позволи. Изненадваше ме, че често си мисля за Кетъл и децата на поклонниците.