„Престани. Не прави така, братко.“
„Как?“
„Обичам те. Но не искам да съм теб.“
Останах там, където бях. Дробовете му работеха толкова силно, свободно поемаха студения нощен въздух покрай главата на заека в устата му. Раната на муцуната му леко пареше, мощните му крака бързо носеха тялото му напред.
„И ти не искаш да си мен, Променящи се.“
Не бях сигурен, че е прав. С неговите очи се видях и се подуших. Бях се вмъкнал между корените на грамадното дърво и се бях свил като изоставено кутре. Във въздуха силно миришеше на кръвта ми. Премигнах и в следващия миг видях лакътя си. Бавно и мъчително вдигнах глава. Всичко ме болеше и болката се излъчваше от забитата в гърба ми стрела.
Усетих миризма на заешки вътрешности и кръв. Нощни очи стоеше до мен, стъпил с предните си лапи върху трупа, който беше разкъсал. „Яж докато е топъл.“
„Не зная дали ще мога.“
„Искаш ли да ти го сдъвча?“
Не се шегуваше. Но единственото, което ми се струваше по-противно от яденето, бе мисълта да ям повърнато месо. Успях да поклатя глава. Пръстите ми бяха почти вцепенени, ала хванаха малкия черен дроб и го поднесоха към устата ми. Беше топъл и кървав. Изведнъж разбрах, че Нощни очи е прав. Трябваше да ям. Защото трябваше да остана жив. Той бе разкъсал заека на парчета. Взех едно и впих зъби в топлото месо. Без да се замисля, едва не бях напуснал тялото си, за да вляза в неговото съвършено здраво вълче тяло. Веднъж вече го бях правил с негово съгласие. Но сега знаехме, че не бива. Щяхме да споделяме живота си, но не и да станем другия. Не и без да изгубим и двамата.
Бавно се надигнах. Мускулите на гърба ми раздвижиха стрелата. Усетих тежестта й, представих си я как стърчи и едва не повърнах. Насилих се да се успокоя. Изведнъж, странно, в главата ми се появи образът на Бърич. Ужасяващата неподвижност на лицето му, когато свиваше коляно и гледаше как старата му рана се отваря. Протегнах ръка зад гърба си и пръстите ми докоснаха лепкавата стрела. Дори лекият допир предизвикваше болка. Стиснах стрелата, затворих очи и се опитах да я издърпам. Дори да не ме болеше, щеше да е трудно. Светът около мен се разлюля и когато отново застана неподвижно, бях на четири крака.
„Да опитам ли аз?“
Без да променям позата си, поклатих глава. Все още се страхувах, че ще припадна. Съсредоточих се. Ако я издърпах, със сигурност щях да припадна. Ако течеше много кръв, нямаше да мога да я спра. Не. Беше по-добре да я оставя там. Събрах целия си кураж. „Можеш ли да я счупиш?“
Той се приближи. Усетих главата му до гърба си. Нощни очи захапа стрелата. Разнесе се остър звук като от кастрене на фиданка и отново ме прониза болка. Зави ми се свят, но някак си се пресегнах, освободих подгизналия си от кръв плащ и се увих в него. Целият треперех. Затворих очи.
„Не. Първо запали огън.“
Вдигнах клепачи. Беше прекалено трудно. Събрах съчките наоколо. Нощни очи се опита да ми помогне и донесе няколко, но въпреки това ми трябваше цяла вечност, докато пред мен затанцува мъничко пламъче. Прибавих още съчки. Когато огънят се разгоря, разбрах, че наближава утрото. Бе време отново да поемем на път. Останахме само колкото да доизядем заека и да стопля ръцете и краката си. После Нощни очи безмилостно ме поведе напред.
(обратно)20 Джаампе
Столицата Джаампе е по-стара от Бъкип, също както управляващата фамилия на Планинското кралство е по-древна от рода на Пророците. Като град, Джаампе е толкова различен от крепостта Бъкип, колкото Пророческите монарси се различават от философските водачи от династията на Жертвите.
В Джаампе има само няколко постоянни сгради. Вместо това по грижливо планираните и изобилстващи от градини пътища има места, където могат да отсядат планинските номади. Има определено място за пазар, ала търговците се менят в съответствие със сезоните. За една нощ могат да изникнат десетки шатри и техните обитатели увеличават населението на столицата за седмица или месец, само за да изчезнат безследно. След това Джаампе е постоянно променящ се град от шатри, обитавани от енергичния, живеещ на открито планински народ.
Домовете на управляващата фамилия и техните близки, които решат да останат целогодишно при тях, изобщо не приличат на нашите замъци и дворци. Те са изградени около огромни дървета, чиито дънери и клони през годините търпеливо са били научени да осигуряват скеле за сградата. Тази жива постройка се увива с плат, изтъкан от нишки от дървесна кора. По този начин стените могат да приемат заоблените форми на лале или яйце. Платът се покрива с пласт глинена мазилка, която се боядисва с лъскава боя от смола в любимите на планинците ярки краски. Някои се изрисуват с образи на фантастични същества или декоративни мотиви, но повечето са без украса. Господстват лилавите и жълтите цветове и разположеният в сянката на гигантските планини град напомня на пролетна морава с минзухари.