— Започвай — каза Сенч на знахарката. Главата му беше над моята, брадата му драскаше обръснатата ми буза. — Спокойно, момчето ми — прошепна той в ухото ми. Студените клещи се притиснаха към възпалената ми плът.
— Не дишай тежко. Не мърдай — строго ми нареди знахарката. Опитах. Струваше ми се, че ги забива в гърба ми в търсене на опора. След цяла вечност тя каза: — Дръжте го. — Клещите се стегнаха. Жената дръпна и разкъса гърба ми.
Поне така го усетих. Спомням си изстъргването на метал в кост. Мигом забравих решението си да не викам. Изревах от болка и изгубих съзнание. Отново потънах на онова смътно място, до което не могат да стигнат нито сънят, нито бодърстването. По време на треската добре го бях опознал.
Реката на Умението. Бях в нея и тя беше в мен. Само на една крачка, винаги бе била само на една крачка. Откъсване от болката и самотата. Бърза и сладостна. Олюлявах се в нея, разпадах се като разплетено плетиво. Цялата ми болка също се разпадаше. „Не — твърдо ми забрани Искрен. — Върни се, Фиц.“ Като че ли казваше на малко дете да се дръпне от огъня. Подчиних се.
Като изплуващ на повърхността гмурец, се озовах отново на твърдата пейка и чух гласовете над себе си. Светлината изглеждаше слаба. Някой възкликна, че имало много кръв, и поиска кърпа с увит в нея сняг. Усетих, че я притискат към гърба ми, и в същия миг върху чергата падна подгизнал червен парцал. Петното плъзна по вълната и аз потекох заедно с него. Плувах и в стаята гъмжеше от черни точици. Знахарката се суетеше край огъня, после извади от пламъците нажежен до бяло ръжен и тръгна мен.
— Чакай! — Ужасено извиках аз и се надигнах от пейката, ала Сенч ме хвана за раменете.
— Трябва — строго ми каза той и ме стисна като в менгеме. Знахарката се приближи. Отначало усетих само натиска на притиснатото към гърба ми желязо. До ноздрите ми достигна мирисът на собствената ми горяща плът и си помислих, че не ме е грижа, докато внезапната болка не ме дръпна по-рязко от клуп на бесилка. Чернотата се надигна и ме повлече надолу.
— Обесен над вода и изгорен! — отчаяно извиках аз. Зави вълк.
Изплуване. Издигане нагоре, все по-близо до светлината. Бях потънал надълбоко, водите бяха топли и изпълнени със сънища. Опитах самия край на съзнанието, поех дъх от деня.
Сенч.
— Поне можеше да ми кажеш, че е жив и че е при теб. В името на Еда и Ел, шуте, колко пъти съм ти се доверявал?
— Почти също толкова, колкото и не си — язвително отвърна шутът. — Фиц ме помоли да запазя в тайна, че е тук. И аз го криех, докато не се намеси оная певица. Какво толкова, ако го бяхте оставили да си почине, преди да му извадят стрелата? Чу бълнуванията му. Прилича ли ти на човек, който е в мир със себе си?
Сенч въздъхна.
— Можеше да ми кажеш. Знаеш какво щеше да означава за мен да науча, че е жив.
— А ти знаеш какво щеше да означава за мен да зная, че има наследница на Пророците — отвърна шутът.
— Казах ти още щом съобщих на кралицата!
— Да, но откога знаеше за нейното съществуване? Откакто прати Бърич да пази Моли ли? При предишното си идване тук си знаел, че Моли носи неговото дете, но не ми каза нищо.
Сенч рязко си пое дъх.
— Предпочитам да не споменаваш тези имена, дори тук. Не съм ги казал дори на кралицата. Трябва да разбереш, шуте. Колкото повече хора знаят, толкова по-голяма е опасността за детето. Изобщо нямаше да разкрия съществуването й, ако детето на кралицата не беше умряло и не смятахме Искрен за мъртъв.
— Забрави надеждите си да го скриеш. Певицата знае името на Моли, а менестрелите не пазят тайни. — Гласът му ясно показваше презрението му към Славея. — Е, какво възнамеряваш да правиш, Сенч? Да представиш дъщерята на Фиц за дете на Искрен ли? Да я откраднеш от Моли и да я дадеш на кралицата, за да я отгледа като своя наследница? — Говореше убийствено тихо.
— Хм… времената са тежки и нуждата е огромна… но… няма да я открадна, не. Бърич ще разбере и мисля, че може да обясни на момичето. Освен това какво може да предложи тя на дъщеря си? Бедна свещарка, лишена от занаята си… как ще се грижи за нея? Защото детето заслужава нещо повече. Както и майката. И ще направя всичко възможно, за да се погрижа за нея. Но бебето не може да остане при нея. Помисли, шуте. Щом и други научат, че е от рода на Пророците, детето ще е в безопасност единствено на трона или на опашка за него. Тази жена слуша Бърич. Той може да я накара да го разбере.