— В негово присъствие ставам нервна — веднъж ми каза тя в една от честите си речи против шута. — Не е заради цвета на кожата му, а заради поведението му. Никога не е любезен с никого, даже с децата, които идват да купуват играчките му. Забелязал ли си как ги дразни и им се подиграва?
— Той ги обича и те го обичат — уморено отвърнах аз. — Не ги дразни от жестокост. Дразни ги така, както дразни всички. На тях им харесва. Никое дете не обича да му говорят снизходително. — Кратката разходка ме бе изтощила, ала не исках да й го призная. И ми беше омръзнало все да го защитавам.
Славея не отговори. Усетих, че Нощни очи ни следи. Той претича от убежището на група дървета до покритите със сняг храсти на една крайпътна градина. Съмнявах се, че присъствието му в града е голяма тайна, но изглежда, не можеше спокойно да се движи по улиците. Близостта му, кой знае защо, ми подейства успокоително.
Опитах се да сменя темата.
— От няколко дни не съм виждал Сенч. Не ми се ще да разпитвам за него. Но той не идва при мен и аз няма да отида при него. Не го мразя, но не мога да му простя плановете, които кроеше за детето ми.
— Снощи му пях. — Тя се усмихна. — Беше на върха на остроумието си. Дори успя да накара Кетрикен да се засмее. Не мога да повярвам, че години наред е живял толкова усамотено. Той привлича хората към себе си както цвете — пчели. Знае как възможно най-кавалерски да покаже на една жена, че й се възхищава. И…
— Сенч ли — възкликнах смаяно. — Сенч — кавалер?!
— Разбира се — весело отвърна Славея. — Когато иска, е много очарователен. Снощи пях за двамата с Кетрикен и той ми благодари извънредно мило. Говори като истински благородник. — Тя отново се усмихна. Очевидно думите на Сенч й бяха направили огромно впечатление. Просто не можех да си представя Сенч като ухажор. Тъй като нямаше какво да й кажа, я оставих на приятните й спомени. След малко тя неочаквано прибави: — Нали знаеш, той няма да дойде с нас.
— С нас ли? Къде? — Зачудих се дали неотдавнашната ми треска не е направила ума ми по-муден или просто мисълта на певицата скача като бълха.
Славея успокоително ме потупа по рамото.
— Уморен си. По-добре да се връщаме. Винаги познавам, когато си уморен, защото задаваш най-невероятни въпроси. — Тя си пое дъх и се върна на темата. — Сенч няма да дойде с нас да търсим Искрен. Трябва да се върне в Бък, за да съобщи за пътуването ти и да окуражи народа. Разбира се, той ще уважи твоето желание и няма да споменава за теб. Ще каже само, че кралицата е тръгнала да търси краля, за да го върне на трона.
Замълча за миг и се опита небрежно да прибави:
— Сенч ме помоли да му измисля няколко прости песнички, за да могат лесно да се научават и пеят. — Усмихна ми се и видях, че молбата му й е доставила огромно удоволствие. — Той ще ги разпространи из кръчмите и странноприемниците и те като семена ще поникнат и сами ще продължат нататък. Прости песнички за това, че Искрен ще се върне, за да оправи нещата, и че на трона ще се възкачи наследник на Пророците, за да обедини Шестте херцогства в победа и мир. Според него е най-важно да повдигаме духа на народа, да поддържаме вярата в завръщането на Искрен.
Умът ми успя да си проправи път сред приказките й за песни и предсказания.
— Ние, казваш? Кои ние? И къде отиваме?
Тя си свали ръкавицата и пипна челото ми.
— Пак ли имаш треска? Може би мъничко. Хайде да се прибираме. — И когато тръгнахме обратно по тихите улици, търпеливо каза: — Ние с теб и Кетрикен отиваме да търсим Искрен. Забрави ли защо дойде в Планините? Кетрикен казва, че пътят щял да е тежък. До мястото на битката не се стигало много трудно. Но ако бил продължил нататък, Искрен трябвало да е тръгнал по някой от древните пътища, отбелязани на нейната стара карта, а тях вече можело да ги няма. Баща й естествено не бил във възторг от замисъла й. Мислите му били насочени единствено към войната със Славен. „Докато ти търсиш мъжа си, твоят лъжлив брат се опитва да пороби народа ни!“ — тихо й казал. Затова кралицата трябва да събере провизии и да вземе със себе си само онези, които доброволно искат да я последват, вместо да останат и да се бият със Славен. Те не са много, естествено, и…