— Че искам същото като вас. Искам да съм с любимата си и заедно да отгледаме детето си. — Погледнах я в очите. — Кажете ми, че мога да го имам. Не искам нищо повече.
Тя отвърна на погледа ми.
— Не мога да ти дам такова обещание, Фицрицарин. Дъщеря ти е прекалено важна, за да отстъпим пред една обикновена любов.
Думите й ми се сториха едновременно напълно абсурдни и абсолютно верни. Сведох глава, макар и не като знак на съгласие. Вперих очи в една дупка на пода и се опитах да измисля друго решение, друг изход.
— Зная какво ще кажеш — горчиво рече Кетрикен. — Че ако взема детето ти за трона, няма да ми помогнеш да открия Искрен. Дълго мислих за това, като знаех, че по този начин ще се лиша от твоята подкрепа. Готова съм да го потърся сама. Имам карта. Някак си ще…
— Кетрикен — тихо я прекъснах, без да използвам титлата й. Стана неволно. Видях, че се сепва, и бавно поклатих глава. — Ти не разбираш. Даже Моли да стоеше тук пред мен с дъщеря ни, пак щях да отида да търся своя крал. Каквато и неправда да извършат към мен. Просто трябва да го намеря.
Думите ми промениха израженията им. Сенч вдигна глава и ме прониза с яростната гордост, проблеснала в очите му. Кетрикен се извърна и запремигва, за да сдържи сълзите си. Струва ми се, че малко се засрами. За шута аз отново бях Катализатора. В Славея разцъфна надеждата, че все още може да съм достоен за легенда.
Но в мен бушуваше жаждата за абсолюта. Искрен ми го беше показал в чистата му физическа форма. Аз щях да отговоря на заповедта на своя крал и да му служа, както се бях заклел. Ала сега ме зовеше още нещо. Умението.
(обратно)23 Планините
Човек може да предположи, че с разпръснатите си надалеч едно от друго селца и малобройното си население Планинското кралство е млада страна. Всъщност неговата история далеч предшества писмените извори за Шестте херцогства. Наименованието „кралство“ е погрешно. В древни времена ловците, пастирите и фермерите постепенно се подчинили на Съдия, жена с огромна мъдрост, която живеела в Джаампе. Макар че чужденците наричали тази личност крал или кралица на Планините, за поданиците на Планинското кралство тя все още била Жертвата, онази, която е готова да даде всичко, дори живота си, за благото на своя народ. Първата Съдия, която живяла в Джаампе, днес е неясна и легендарна фигура, чиито дела са известни единствено от песните на планинския народ.
Ала колкото и древни да са тези песни, има още по-стара легенда за по-древен владетел и столичен град. Съвременното Планинско кралство е обитавано от номади и селищата му са разположени по източните склонове на Планините. Отвъд Планините лежат ледените брегове, които граничат с Бялото море. Няколко търговски пътя лъкатушат между острите зъби на върховете, за да стигнат до ловците, които живеят из тези снежни краища. На юг оттам са необитаемите гори на Дъждовните земи, както и изворът на Дъждовната река, която е търговската граница на Халкидските държави. Това са единствените известни земи и народи отвъд Планините. И все пак винаги е имало легенди за друга страна, изгубена във върховете зад Планинското кралство. Когато човек навлезе в Планините отвъд границите на народа, който се покорява на Джаампе, земята става още по-сурова и безмилостна. По-високите върхове винаги са покрити със сняг и в някои долини има само ледници. Говорят, че другаде се издигали много пара и дим, които излизали от пукнатини в планините, и че земята се разтърсвала и огъвала. Няма много причини за пътувания из тези райони на урви и скали. Ловът е по-лесен и изгоден по по-зелените склонове на планините. Пашата не е достатъчна, за да примами стадата.
За тази земя се разказват обичайните приказки, които се раждат в далечните страни. Дракони и великани, древни разрушени градове, долини на вечна пролет, в които от земята бликала топла вода, опасни вълшебници, затворени с магии в пещери със скъпоценни камъни, и древно спящо зло, заключено в земята. Говори се, че всичко това съществувало в древната безименна земя отвъд границите на Планинското кралство.
Кетрикен бе очаквала да не й помогна в търсенето на Искрен. През дните на моето възстановяване тя беше решила да го търси сама и за тази цел бе събрала провизии и животни. В Шестте херцогства кралицата щеше да може да разчита на държавната хазна, както и на своите благородници. В Планинското кралство обаче не беше така. Докато крал Ейод бе жив, тя просто беше млада роднина на Жертвата. Въпреки че се очакваше някой ден да го наследи, това не й даваше право да се разпорежда с имотите на своя народ. Всъщност дори да беше Жертва, тя нямаше да има достъп до никакви богатства. Жертвата и неговото семейство живееха просто в красивата си къща. Целият Джаампе, дворецът, градините, фонтаните, всичко принадлежеше на планинския народ. Жертвата не бе лишен от нищо, ала не тънеше и в разкош.