— Нови ботуши ли — го попитах, когато останахме сами. — Та ти почти не излизаш навън, защо са ти?
— Знаеш, че трябва да дойда с теб — спокойно отвърна той и се усмихна странно. — Иначе защо мислиш сме се озовали заедно на това далечно място? Събитията от тази епоха ще бъдат насочени в правилния си ход именно чрез взаимодействието на Катализатора и Белия пророк. Ако успеем, алените кораби ще бъдат отблъснати от брега на Шестте херцогства и на трона отново ще седне Пророк.
— Това отговаря на повечето пророчества — съгласи се от ъгъла си до огнището Кетъл. Старицата плетеше последния ред на дебела ръкавица. — Ако чумата на безмозъчния глад е претопяването и с действията си ти го прекратиш, ще се изпълни друго пророчество.
Склонността на Кетъл да предлага предсказания за всякакви случаи започваше да ме дразни. Поех си дъх и попитах шута:
— А какво е мнението на кралица Кетрикен за присъединяването ти към нейната група?
— Не съм обсъждал въпроса с нея — весело отвърна той. — Аз не се присъединявам към нея, Фиц. Просто следвам теб. — На лицето му се изписа смущение. — От малък зная, че двамата заедно ще трябва да изпълним тази задача. Нито за миг не ми е хрумвало да се съмнявам, че ще дойда с теб. Още от пристигането ти тук започнах да се подготвям.
— Както и аз — тихо прибави Кетъл.
Двамата се обърнахме и я зяпнахме. Тя се престори, че не ни забелязва, и се зае да изпробва готовата ръкавица.
— Не — безцеремонно отсякох аз. Не стига че ми престоеше да понеса смъртта на товарните животни. Нямах намерение да присъствам на смъртта на поредния приятел. Нямаше нужда да отбелязвам, че тя е безнадеждно стара за такова пътуване.
— Мислех да ти предложа да останеш в моя дом — внимателно рече шутът. — Има предостатъчно дърва до края на зимата, има и провизии…
— Предполагам, че ще умра по време на пътуването, ако това ви успокоява. — Тя свали ръкавицата и я остави при другата. После небрежно погледна остатъка от чилето вълнена прежда и сръчно започна нова плетка. — А дотогава няма да се наложи да се безпокоите за мен. Осигурила съм си храната и другите неща, от които ще се нуждая. — Кетъл вдигна поглед към мен и тихо прибави: — Разполагам със средствата тази експедиция да постигне целта си.
Трябваше да се възхитя на спокойното й убеждение, че може да разполага с живота си, да постъпва както желае. Зачудих се кога съм започнал да я смятам за безпомощна старица, за която някой ще трябва да се грижи. Тя отново сведе поглед към плетивото си. Нямаше нужда, тъй като пръстите й бяха продължили да работят, независимо дали ги наблюдаваше.
— Виждам, че ме разбирате — рече Кетъл. И толкова.
Не ми е известно някоя експедиция да е потеглила точно според плановете. Обикновено колкото е по-голяма, толкова повече трудности има. Нашата не правеше изключение. На сутринта преди определения за отпътуване ден грубо ме събудиха.
— Ставай, Фиц, трябва да тръгнем още сега — напрегнато каза Кетрикен.
Бавно се надигнах. Мигом се разсъних, ала гърбът ми все още не ме насърчаваше да се движа бързо. Шутът седеше на ръба на леглото си. Не си спомням да съм го виждал по-загрижен.
— Какво има — попитах аз.
— Славен. — Никога не бях чувал толкова отрова в една дума. Лицето й бе пребледняло и тя свиваше и отпускаше юмруци. — Пратил вестоносец с бяло знаме при баща ми, за да му съобщи, че сме дали убежище на доказан изменник на Шестте херцогства. Ако му го предадем, щял да приеме това като признак на доброжелателство към кралството си и нямало да ни смята за врагове. В противен случай щял да ни прати войската, която бил разположил на границите ни, защото щял да е сигурен, че заговорничим с враговете му срещу него. — Тя замълча за миг. — Баща ми обмисля какво да прави.
— Той само си търси повод, Кетрикен — възразих аз. Сърцето ми се блъскаше в гърдите. Нощни очи тревожно зави. — Отне му месеци, за да събере тези войски. Те не са там заради мен. А защото възнамерява да нападне Планинското кралство. Ти познаваш Славен. Той само блъфира, за да види дали може да ви накара да ме предадете. После ще си намери друг претекст, за да нахлуе в страната ви.