Когато влязох през счупения прозорец, под крака ми се претърколи пръчка и едва не паднах. Погледнах надолу и се изненадах, че не съм го забелязал по-рано. До зейналия прозорец имаше останки от огън. Увисналото на рамката стъкло беше в сажди. Наведох се и предпазливо ги докоснах. Пръстът ми се покри с чернилка. Не бяха отскоро, но не бяха и на повече от няколко месеца — иначе след зимните виелици нямаше да са толкова запазени. Опитах се да накарам уморения си ум да заработи. Огънят бе запален със съчки от дървета или храсти. Някой нарочно ги беше донесъл тук. Защо? Защо не бе използвал останките от масата? И защо се беше качил толкова високо, за да запали огън? Заради гледката ли?
Седнах до въглените и се съсредоточих. Когато се облегнах на каменната стена, спорещите призраци придобиха повече материалност. Единият извика нещо на другия, после начерта въображаема линия с показалката по изгнилата маса. Едната жена стоеше със скръстени на гърдите ръце и упорито изражение, докато втората студено се усмихна и посочи с пръчката си. Изругах недосетливостта си, скочих и отидох да погледна останките от старата маса.
В момента, в който видях картата, се убедих, че огъня е запалил Искрен. На лицето ми се изписа глупава усмивка. Разбира се. Кула с високи прозорци, гледащи към града и околностите му, а в средата на стаята — голяма маса с най-странната карта, която бях виждал. Тя не бе начертана на хартия, а беше направена от глина и изобразяваше хълмистия релеф. Падането на масата я бе напукало, но виждах, че реката е представена с парченца лъскаво черно стъкло. Имаше миниатюрни модели на градските сгради, издигащи се край прави като стрела улици, малки фонтанчета, пълни със сини стъкълца, дори дървета, направени от клонки със зелена вълна. На равни разстояния в града бяха поставени каменни късове. Предположих, че изобразяват посоките на компаса. Въпреки състоянието си, картата радваше окото със своите подробности. Усмихнах се. Бях съвсем сигурен, че няколко месеца след завръщането на Искрен в Бъкип в кулата му ще се появи подобна маса с карта.
Наведох се над нея и без да обръщам внимание на призраците, проследих пътя си. Лесно открих кулата. Въпреки че тази част от картата беше силно повредена, успях да видя откъде съм минал предната нощ. Отново се удивих на правите улици и правите ъгли на пресечките. Не знаех точно къде съм се „събудил“ предната вечер, но очертах един не много голям квадрат, в чиито граници със сигурност се бях намирал. Върнах се при кулата и грижливо преброих преките и завоите, които трябваше да направя, за да се върна. Може би щях да намеря нещо, което да ми припомни липсващите дни. Прииска ми се да имам парче хартия и перо, за да скицирам района. И тогава най-сетне проумях смисъла на огъня.
Искрен беше направил карта с помощта на изгоряла пръчка. Но върху какво? Огледах се, ала нямаше драперии. Стените между прозорците бяха от плочи бял камък, на които бяха изобразени… Изправих се да ги разгледам по-отблизо. Обзе ме почуда. Поставих ръка върху студения бял камък, после надникнах през мръсния прозорец до него. Пръстите ми проследиха реката, която виждах в далечината, откриха равната повърхност на пътя, който я пресичаше. Изгледът от всеки прозорец бе представен върху съседната плоча. Мъничките йероглифи и символи можеха да са имена на градове и имения. Опитах се да изтъркам стъклото, ала мръсотията беше предимно отвън.
Внезапно ми стана ясно значението на разбития прозорец. Искрен го бе счупил, за да види по-добре самата местност. След това беше запалил огън и с изгорялата пръчка бе прерисувал нещо. Навярно го беше добавил на картата, която носеше със себе си от Бъкип. Но какво? Отидох при счупения прозорец и проучих плочите от двете му страни. Прахът от лявата бе избърсан. Докоснах саждивия отпечатък от Искреновата длан. Той беше изчистил тази плоча, бе погледнал навън и после беше прерисувал нещо. Не се съмнявах накъде е гледал. Зачудих се дали отбелязаното на плочата е имало някаква връзка с обозначенията на неговата карта. Щеше ми се пергаментът на Кетрикен да е в мен, за да ги сравня.
През прозореца се виждаха Планините на север, откъдето бях дошъл. Обърнах се към изображението на плочата. Призраците от миналото не ми помагаха с нищо. Вместо гориста местност, на плочата бяха представени лозя и ниви. Единствената обща особеност бе черната лента на правия като стрела път, който водеше към планината. Проследих го с пръсти. Той се раздвояваше и там бяха гравирани йероглифи. Точно на това място беше инкрустиран мъничък искрящ кристал.