Славея ме зашлеви и главата ми отскочи от удара й. Погледнах я смаяно. Усетих вкус на кръв от мястото, където зъбът ми се беше забил в бузата. Тя отново замахна и тогава разбрах, че не ме е зашлевила. Побързах да отстъпя и когато юмрукът й прелетя покрай мен, я хванах за китката.
— Спри — гневно извиках аз.
— Ти спри! — Задъхано отвърна певицата. — И накарай и нея да престане! — Тя сърдито посочи към шута, който все още стоеше на камъка си, замръзнал в изкусно подражание на статуя. Нито дишаше, нито мигаше. Но пред погледа ми бавно се наклони и започна да пада.
Очаквах да направи кълбо напред и да скочи на крака, както често забавляваше публиката в двора на крал Умен. Вместо това шутът се просна на тревата и остана да лежи неподвижно.
Вцепених се, после се втурнах към него. Хванах го под мишниците и го измъкнах от черния кръг. Някакъв инстинкт ме накара да го отнеса на сянка и да го облегна на дънера на един дъб.
— Донеси вода — изръмжах на Славея. Тя мигом престана да се мръщи, изтича при джепите и се върна с един мях.
Притиснах пръсти към шията му — имаше пулс. Но клепачите му бяха притворени и лежеше като замаян. Потупах го по бузата. После извадих запушалката на меха и полях лицето му. Известно време нямаше никаква реакция, но накрая шутът ахна, изплю вода и рязко се надигна. Очите му бяха празни. Погледът му срещна моя и той безумно се ухили.
— Какви хора! Какъв ден! Беше представянето на дракона на Риълдър и той ми беше обещал, че ще ме вземе да полетя…
Шутът свъси вежди и смутено се огледа. — Избледнява като сън и оставя след себе си само сянка…
Дойдоха Кетрикен и Кетъл и Славея набързо им разказа какво се е случило, докато аз помагах на шута да пийне вода. Когато певицата свърши, Кетрикен се намръщи.
— Белия пророк и Катализатора — отвратено извика Кетъл. — По-добре ги наричайте Шута и Идиота! Той няма никакъв опит! Как ще се пази от котерията?
— Знаеш ли какво стана — прекъснах я.
— Аз… ами, не, разбира се. Но се досещам. Камъкът, върху който се е покатерил той, трябва да е бил камък на Умението, също като пътя и стълбовете. И този път някак си е хванал и двама ви със силата си.
— Знаеше ли, че е възможно? — Не я изчаках да отговори. — Защо не ни предупреди?
— Не знаех — отвърна тя и виновно прибави: — Само подозирах и не смятах, че някой от двама ви ще е толкова глупав, че да…
— Няма значение — обади се шутът, засмя се и се изправи. — О, от години не съм изпитвал такова нещо. От малък. Увереността, силата. Кетъл! Искаш ли да чуеш думите на Белия пророк? Тогава чуй това и се възрадвай като мен. Ние не само сме там, където трябва, ние сме тогава, когато трябва. Всички точки съвпадат, ние все повече се приближаваме до центъра на мрежата. Ние с теб. — Шутът обгърна лицето ми с длани и притисна чело към моето. — Ние дори сме онези, които трябва! — Той ме пусна и се завъртя. Направи кълбото, което бях очаквал преди малко, скочи на крака, дълбоко се поклони и отново възторжено се засмя. Всички го зяпахме смаяно.
— Ти си в огромна опасност — строго му каза Кетъл.
— Зная — искрено отвърна той и прибави: — Както казах. Точно там, където трябва. — Шутът замълча, после ме попита: — Видя ли короната ми? Нали беше великолепна? Чудя се дали ще мога да я издялам по памет.
— Видях петльовата корона — бавно отвърнах аз. — Но не зная какво да мисля за всичко това.
— Не знаеш ли? — Той наклони глава и съчувствено ми се усмихна. — О, Фицчо, скъпи, щях да ти го обясня, ако можех. Не че искам да го пазя в тайна, но тези тайни не се поддават на разкриване с думи прости. Ще ми се довериш ли?
— Ти отново си жив — удивено казах аз. Не бях виждал такава светлина в очите му, откакто бе карал крал Умен да реве от смях.
— Да — потвърди шутът. — И когато свършим, ти също ще си възвърнеш радостта, обещавам ти.
Трите жени ни наблюдаваха гневно. Когато видях яростта на лицето на Славея, укоризненото изражение на Кетъл и раздразнението на Кетрикен, не успях да скрия усмивката си. Шутът захихика зад мен. И колкото и да се опитвахме, не можахме да им обясним точно какво се е случило.