Той взе чашата, ала ме погледна.
— Какво се случи накрая? Те ме държаха, после изведнъж едновременно стана земетресение, наводнение и пожар. — Веждите му се свъсиха. — И се пръснах. Не можех да се намеря. Тогава дойде ти…
— Някой ще ми обясни ли какво става — малко остро попита Кетрикен.
Почти очаквах Кетъл да й отговори, но старицата мълчеше.
Шутът отпусна чашата с чай.
— Трудно е да се обясни, ваше величество. Все едно двама главорези да се втурнат в спалнята ви, да ви измъкнат от леглото и да започнат да ви бият, като през цялото време ви наричат с чуждо име. И когато установиха, че не съм Фиц, много ми се ядосаха. После започна земетресението и ме пуснаха. Паднах от няколко етажа височина. Метафорично, разбира се.
— Пуснаха ли те — радостно попитах аз. Мигом се обърнах към Кетъл. — Значи не са толкова хитри, колкото се опасяваше!
Старицата се намръщи.
— Нито ти си толкова умен, колкото се надявах. Пуснали ли са го? Или ги е разтърсил взривът на Умението? И в такъв случай чия е била тази сила?
— На Искрен — с внезапна увереност заявих аз. Просветлението ме обля като вълна. — Тази нощ са нападнали и Искрен! И той ги победи!
— За какво говориш? — попита Кетрикен. — Кой е нападнал моя крал? Какво знае Кетъл за другите, които са нападнали шута?
— Нищо от собствен опит, милейди, уверявам ви! — побързах да отговоря аз.
— О, я млъквай! — изсумтя старицата. — Милейди, аз притежавам опита на учен, ако щете, който се е занимавал с нещо, но не може да го прави. Откакто Пророка и Катализатора за кратко се свързаха на площада, се страхувах, че други умели могат да използват връзката им срещу тях. Но котерията или не го знае, или нещо ги е разсеяло. Може би вълната на Умението, за която говори Фиц.
— Вълната на Умението… вярваш ли, че е била дело на Искрен? — Дишането на Кетрикен внезапно се учести и лицето й поруменя.
— От никой друг не съм усещал такава сила — потвърдих аз.
— Значи е жив — тихо каза кралицата. — Жив е.
— Възможно е — кисело отвърна Кетъл. — Такъв взрив на Умение може да убие онзи, който го използва. А може и изобщо да не е бил Искрен. Може Уил и Славен неуспешно да са се опитали да нападнат Фиц.
— Не. Казах ти. Той ги пръсна като плява на вятъра.
— И аз ти казах. Те може да са се самоунищожили в опита си да те убият.
Мислех, че Кетрикен ще я смъмри, но двете със Славея очевидно бяха смаяни от неочакваното признание на старицата, че знае някои неща за Умението.
— Много мило от страна на двама ви да ме предупредите — с учтива ирония каза шутът.
— Не знаех… — понечих да възразя, но Кетъл отново ме прекъсна.
— Нямаше смисъл да те предупреждаваме, само постоянно щеше да мислиш за това. Помисли. Трябваше да приложим съвместни усилия, за да помагаме на Фиц да остане съсредоточен и да не изгуби разсъдъка си по пътя на Умението. Той никога нямаше да оцелее от пътуването си в града, ако преди това не беше притъпил сетивата си със самодивско биле. Но другите спокойно пътуват по пътя и използват указателите на Умението. Явно далеч го превъзхождат по сила. О, какво да правим, какво да правим?
Всички мълчахме. Изведнъж тя обвинително вдигна поглед към нас с шута.
— Това не може да е така. Просто не може. Пророка и Катализатора са обикновени момчета. Още невъзмъжали, необучени в Умението, единият прекалено дяволит, другият страдащ от любовна мъка. И те са пратени да спасят света?
С шута се спогледахме и видях, че си поема дъх, за да й отговори. Ала в този момент Славея щракна с пръсти.
— Ето от това ще стане песен — възкликна тя и лицето й се преобрази от радост. — Не песен за геройска сила и мускулести воини. Не. Песен за двама, благословени само със силата на приятелството. И двамата верни на своя крал. А това в припева: „Още невъзмъжали“, нещо такова, хм…
Шутът многозначително ми намигна.
— Още невъзмъжали ли? Наистина трябваше да й покажа — прошепна той. И въпреки всичко, въпреки гневния поглед на кралицата, аз избухнах в смях.
— О, я престанете — скастри ни Кетъл толкова рязко, че мигом дойдох на себе си. — Не е време нито за песни, нито за номера. И двамата ли сте толкова глупави, че не виждате в каква опасност се намирате? Опасността, на която излагате всички ни със своята уязвимост? — Старицата неохотно извади моето самодивско биле от раницата си и отново сложи котлето на мангала. — Не се сещам за друг изход — извинително каза на Кетрикен тя.
— Какво ще правиш? — Попита кралицата.
— Ще упоя поне шута със самодивско биле. То ще го направи нечувствителен за тях и ще скрие мислите му.