„Спи ми се.“
„Тогава почивай, братко.“ Поставих ръка върху гъстата му козина. Той беше животът, силата и дружбата, на които можех да разчитам. Нощни очи отново размаха опашка и отпусна глава. Погледнах шута и кимнах към Искреновия дракон.
— Какво става там?
— Безумие. И радост. Струва ми се. Освен за Кетрикен. Мисля, че сърцето й се къса от завист, но няма да си тръгне.
— Какво става там? — Търпеливо повторих аз.
— Ти знаеш повече от мен — отвърна шутът. — Ти направи нещо с нея. Отчасти го разбирам, но не всичко. После заспа. И Кетъл се качи горе и направи нещо с Искрен. Не зная какво, но Кетрикен каза, че двамата се разплакали и се разтреперили. След това Искрен направи нещо с Кетъл. И двамата започнаха да се смеят и да викат, че ще успеят. После нападнаха камъка с длета, чукове, мечове и всичко останало, каквото имаха подръка. А Кетрикен седи безмълвна като сянка и тъжно ги гледа. Те не й позволяват да им помогне. После слязох тук и те заварих в безсъзнание. Или заспал. Както предпочиташ. И дълго седях тук, наглеждах те, направих чай и давах месо на всеки, който поиска. А сега ти се събуди.
Разпознах в думите му пародия на моя доклад пред Искрен и трябваше да се усмихна. Реших, че Кетъл е помогнала на Искрен да отключи своето Умение и че работата върху дракона продължава. Но Кетрикен…
— Какво натъжава Кетрикен?
— Иска й се да е на мястото на Кетъл — поясни шутът с глас, който показваше, че всеки идиот би трябвало да се досети. После ми подаде паница с месо и чаша чай. — Как щеше да се чувстваш, ако беше изминал толкова дълъг и изтощителен път само за да видиш как съпругът ти избира друг да му помага в работата? На двамата с Кетъл не им спират устите. Бърборят за всякакви глупости. Сегиз-тогиз Искрен просто стои неподвижно с ръце, притиснати към дракона. И й разказва за майчината си котка и за бабината душица, дето растеше в градината на покрива на кулата. А Кетъл през цялото време му говори, нито за миг не млъква, какво направила Чайка, какво направили двете заедно. Мислех, че след залез-слънце ще престанат, но това като че ли беше единственият път, когато Искрен си спомни, че Кетрикен е жива. Той я помоли да донесе дърва и да запали огньове. О, и ми се струва, че й позволи да му наточи някое и друго длето.
— Ами Славея — попитах глупаво. Не ми се щеше да мисля за чувствата на Кетрикен. Отклоних ума си от нея.
— Работи върху песен за дракона на Искрен. Мисля, че се е отказала от надеждата да напише песен за нас с теб.
Усмихнах се.
— Когато правя нещо важно, тя винаги е някъде другаде. Онова, което днес постигнахме, шуте, е по-важно от всички битки, които съм водил. Но тя никога няма да го проумее. — Наклоних глава към шатрата. — Арфата й звучи по-нежно, отколкото си я спомням.
В отговор той повдигна вежди и разклати пръстите си.
Ококорих се.
— Какво си направил?
— Експериментирах. Мисля, че ако остана жив, марионетките ми ще станат легендарни. Винаги съм можел да погледна дървото и да видя какво искам да издялам. С тях — шутът отново разтърси пръсти — това ми е много по-лесно.
— Бъди предпазлив — помолих го.
— Аз ли? В мен няма предпазливост. Не мога да съм такъв, какъвто не съм. Къде отиваш?
— Да видя дракона. Щом Кетъл може да работи върху него, мога и аз. Нищо, че дарбата ми не е голяма. Аз от много отдавна съм свързан с Искрен.
(обратно)36 Осезанието и мечът
Островитяните винаги са нападали крайбрежието на Шестте херцогства. Основателят на Пророческата династия всъщност бил обикновен пират, но накрая морският живот му омръзнал. Пиратите на Граблин победили първите строители на дървената крепост на устието на река Бък и я превзели. За няколко поколения черните каменни стени на замъка Бъкип заменили дървените и островитянските пирати се превърнали в поданици и владетел.
Между Шестте херцогства и Външните острови едновременно съществували търговия и пиратство. Но появата на алените кораби бележи промяна в тези противоречиви отношения. Варварството и опустошенията на техните набези бяха безпрецедентни. Някои го отдаваха на появата на свиреп островитянски главатар, който приел кървава религия. Най-жестоките от следовниците му станали пирати и моряци на неговите алени кораби. Други островитяни, които дотогава никога не били обединени под властта на един вожд, под заплаха от претопяване били принудени да му се закълнат във вярност. Той и неговите пирати донесоха своята омраза по бреговете на Шестте херцогства. Дори някога да е имал други намерения, освен да убива, изнасилва и опустошава, той така и не ги разкри. Казваше се Кебал Роубред.