— Детето е у нас — каза здравенякът. — Хвърли меча си, иначе ще убия бебето. — Той се обърна към жената, която притискаше гърдите си с ръце. — Върви след уличницата. Бързо!
Тя го изгледа гневно, но безмълвно се подчини. Бърич не й обърна внимание. Очите му бяха насочени към плачещото бебе. Когато върхът на меча му бавно се спусна към пода, червенобрадият се ухили.
— Защо? — ужасено попита Бърич. — Какво сме направили, че ни нападате и заплашвате да убиете дъщеря ми?
Здравенякът сведе поглед към зачервеното бебе, което пищеше в ръцете му.
— Тя не ти е дъщеря — презрително изсумтя той. — А копеле на копелето-осезател. Знаем го от най-достоверен източник. — Мъжът вдигна високо Копривка, като че ли се канеше да я хвърли на пода. Бърич издаде нечленоразделен звук, полуярост, полумолба. И пусна меча си. Раненият до вратата изпъшка и се опита да се надигне.
— Тя е още бебе — хрипливо рече Бърич. Усещах топлата кръв, която се стичаше по кръста и бедрото му, сякаш бях ранен самият аз. — Оставете ни на мира. Сбъркали сте. Това е родната ми дъщеря, казвам ви, и не представлява опасност за краля. Моля ви. Имам злато. Ще ви го дам. Но ни оставете на мира.
Бърич, който щеше да се изплюе на пода и да се бие до смърт, сега беше хвърлил меча си и умоляваше заради спасението на моето дете. Червенобрадият избухна в смях, ала Бърич дори не се обърна към него. Като продължаваше да се хили, другият се приближи до масата, небрежно запали няколкото оставени там свещи и заразглежда стаята. Бърич не откъсваше очи от Копривка.
— Тя е моя дъщеря — тихо, почти отчаяно повтори той.
— Стига си лъгал — отвратено отвърна здравенякът. — Тя е изчадието на копелето-осезател. Също толкова покварена, колкото него.
— Вярно е.
Всички погледи се насочиха към вратата. Там стоеше Моли, бледа като платно и задъхана. Дясната й ръка бе окървавена. Тя притискаше към гърдите си голяма дървена кутия. От нея се носеше зловещо жужене.
— Кучката, която пратихте подире ми, е мъртва — дрезгаво каза Моли. — Скоро и с вас ще се случи същото, ако не хвърлите оръжие и не освободите детето и мъжа ми. — Здравенякът се ухили скептично. Червенобрадият вдигна меча си.
Когато продължи, гласът й леко трепереше.
— Дъщеря ми е осезателна, разбира се. Както и аз. Моите пчели няма да ни направят нищо лошо. Но само се опитайте да ни нараните и за вас няма да има пощада. Ще умрете от милиони парещи ужилвания. Мислите ли, че вашите мечове ще ви защитят от моите осезателни пчели? — Тя премести поглед от единия на другия. Очите й пламтяха от гняв. Една пчела излетя от тежкия дървен кошер и сърдито забръмча из стаята.
— Не ти вярвам — възкликна червенобрадият.
Бърич преценяваше разстоянието до меча си. Моли тихо, почти плахо попита:
— Не вярваш ли? — После се усмихна странно и остави кошера на пода. Погледът й срещна този на червенобрадия и Моли вдигна капака на кутията. Бръкна вътре и извади ръка, покрита с движещи се пчели. Здравенякът ахна. Тя затвори капака на кошера и се изправи, сведе очи към пчелите и каза: — Червенобрадия, малките ми. — И протегна ръка напред.
Изтекоха няколко секунди, ала накрая и последната пчела полетя към червенобрадия. Първата го накара да потръпне. Покрай главата му избръмча втора. И трета.
— Прибери си ги, иначе ще убием дъщеря ти — внезапно извика той. И безпомощно размаха свещта, която държеше.
Вместо това Моли се наведе и вдигна кошера.
— Вие и без това ще я убиете! — Задавено рече тя, разклати кутията и сърдитото бръмчене на пчелите се превърна в рев. — Те ще убият детето ми, малките ми! Когато ви пусна, отмъстете за нас! — И се приготви да разбие кошера на пода. Раненият мъж в краката й изпъшка.
— Чакай! — извика здравенякът. — Ще ти дам детето!
Моли замръзна. Всички виждаха, че няма още дълго да удържи тежестта на кошера. Гласът й беше напрегнат, ала спокоен.
— Дай бебето на приятеля ми. Остави го да дойде при мен. Иначе всички ще умрете от ужасна смърт. — Здравенякът неуверено погледна червенобрадия. Хванал свещта в едната си ръка и меча в другата, той бе отстъпил от масата, ала пчелите все още бръмчаха около него. Опитите му да ги пропъди като че ли само ги разгневяваха още повече.
— Ако се провалим, крал Славен ще ни убие!
— Тогава умрете от моите пчели — предложи им Моли. — Тук има хиляди — прибави тя и почти съблазнително рече: — Те ще запълзят под ризите и крачолите на панталоните ви. Ще ви жилят в ушите и носовете. И когато закрещите, ще влязат в гърлото ви, десетки бръмчащи космати телца, които ще ви жилят по езика, докато престане да се събира в устата ви. И тогава ще умрете от задушаване!