— Не е вярно — извиках яростно. — Не е вярно!
Викът ми накара Кетрикен да скочи. Тя ме погледна, едновременно уплашена и загрижена. Не можех да я погледна в очите. Висока и красива. Майка ми беше била висока и красива. Не. Не си спомнях нищо за нея. Подминах я, без да обръщам внимание на мъчителната болка в коляното. Заобиколих дракона, като на всяка крачка го проклинах и го предизвиквах да усети какво чувствам. Стигнах при Искрен, приклекнах и гневно прошепнах:
— Кетъл казва, че когато драконът бъде завършен, ти ще умреш. Че ще вложиш всичко от себе си в него. Или поне това успях да разбера със своя слаб ум. Кажи ми, че греша.
— Грешиш — меко отвърна кралят. — Би ли донесъл метлата?
Донесох му метлата и застанах до него. Почти ми се искаше да я строша в главата му, вместо да я използвам. Знаех, че усеща кипящата ми ярост, но въпреки това той ми даде знак да почистя мястото около предния крак на дракона. Направих го с едно-единствено свирепо движение.
— Чудесен гняв — тихо рече той. — Силен и могъщ. Струва ми се, че ще го взема за него.
Целувката на неговото Умение бе нежна като допир на крило на пеперуда. Гневът ми се изпари, изтръгнат от душата ми и вложен в…
— Не, не тръгвай след него. — Леко мислено побутване от Искрен. Върнах се в собственото си тяло. След миг се озовах седнал на камъка, докато цялата вселена шеметно се въртеше около главата ми. Бавно се наведох напред, свих колене към гърдите си и опрях брадичката си на тях. Чувствах се ужасно. Гнева ми го нямаше и ме бе обзела пълна вцепененост.
— Така — продължи Искрен. — Направих каквото поиска.
Струва ми се, че вече по-добре разбираш какво влагам в дракона. Искаш ли да го нахраниш с още малко от себе си?
Безмълвно поклатих глава. Страхувах се да си отворя устата.
— Няма да умра, когато драконът бъде завършен, Фиц. Ще бъда погълнат, вярно е. Буквално. Но ще продължа да съществувам. Като дракона.
— Ами Кетъл?
— Ветрушка ще е част от мен. И сестра й Чайка. Но аз ще съм драконът. — Той се върна към работата си.
— Как можеш да го направиш? — попитах го. — Как можеш да причиниш това на Кетрикен? Тя се отказа от всичко, за да дойде при теб. А ти просто ще я изоставиш, сама и бездетна, така ли?
Искрен се наведе и опря чело в дракона. Безконечното му дялане спря.
— Би трябвало да те накарам да стоиш тук и да говориш, докато работя, Фиц — след малко пресипнало каза той. — Тъкмо когато ми се струва, че вече не съм в състояние да изпитвам силни чувства, ти отново ги събуждаш в мен. — Кралят вдигна глава и ме погледна. Сълзите му бяха проправили две пътеки в сивия скален прах. — Имам ли избор?
— Просто зарежи дракона. Нека се върнем в Шестте херцогства, да съберем хората и да се бием срещу алените кораби с Умението, както преди. Може би…
— Може би всички ще умрем още преди да стигнем в Джаампе. Това по-щастлив край ли е за моята кралица? Не. Ще я върна в Бъкип, ще очистя крайбрежието и тя дълго и честито ще управлява като кралица. Това е моят избор.
— Ами наследник — горчиво попитах аз.
Той уморено сви рамене и отново вдигна длетото си.
— Сам знаеш. За наследница ще бъде обявена твоята дъщеря.
— Не! Ще използвам Умението, за да предупредя Бърич да избяга заедно с нея.
— Не можеш да предупредиш Бърич — меко отбеляза Искрен. — Рицарин отдавна затвори ума му за Умението, за да не допусне да бъде използван срещу него. Както използваха шута срещу теб.
Поредната разгадана загадка. Каква ли полза имах от нея?
— Моля те, Искрен. Умолявам те. Не ми причинявай това. Предпочитам и аз да бъда погълнат. Предлагам ти го. Вземи моя живот и нахрани с него дракона. Ще ти дам каквото поискаш. Но ми обещай да не жертваш дъщеря ми за трона на Пророците.
— Не мога да ти дам такова обещание — отвърна той.
— Ако изобщо изпитваш някакви чувства към мен… — започнах аз, ала Искрен ме прекъсна.
— Не разбираш ли? Колко пъти да ти го повтарям? Имам чувства. Но ги вложих в дракона.
Успях да се изправя. И с накуцване се отдалечих. Нямаше какво повече да му кажа. Крал или човек, чичо или приятел, аз като че ли вече изобщо не го познавах. Когато се пресягах към него с Умението, откривах само стените му. Когато се пресягах към него с Осезанието, откривах живота му, мъждукащ между него и каменния дракон, напоследък по-ярък в дракона, отколкото в Искрен.