Стая в странноприемница. Чиста и добре мебелирана. До самун хляб и паница с ябълки на масата горяха свещи. Бърич лежеше гол до кръста от своята страна на леглото. Кръв покриваше раната от нож и тъмнееше по колана на панталона му. Гърдите му се движеха в бавните дълбоки ритми на съня. Бе прегърнал Копривка. Бебето се гушеше в него и дълбоко спеше. Моли се наведе над тях и сръчно освободи Копривка изпод прехвърлената отгоре й дясна ръка на Бърич. Детето не помръдна, докато Моли го отнасяше до кошчето в ъгъла и го завиваше в меките одеяла. Малките му розови устенца се движеха от спомена за топло мляко. Челото му беше гладко под лъскавата черна косица. Изглеждаше невредимо, въпреки всичко, което бе преживяло.
С уверени движения Моли наля вода в един леген и взе парче плат. Върна се при леглото и приклекна до Бърич, остави легена на пода, натопи кърпата в него и я изцеди. Когато я допря до гърба му, Бърич рязко се събуди и бърз като нападаща змия, я хвана за китката.
— Бърич! Пусни ме! Трябва да почистя раната ти — ядосано рече Моли.
— О, ти ли си — облекчено въздъхна той и я пусна.
— Разбира се, че съм аз. Кой да е? — Моли внимателно попи раната и отново натопи кърпата в легена. И кърпата в ръката й, и водата почервеняха от кръв.
Бърич внимателно опипа леглото до себе си и попита:
— Какво си направила с детето ми?
— Детето ти е добре. Спи в кошчето. Ето там. — Моли отново избърса гърба му. — Вече не тече кръв. И раната изглежда чиста. Мисля, че кожата на туниката ти е омекотила удара. Ако се понадигнеш, ще те превържа.
Бърич бавно седна и тихо изпъшка, но когато я погледна, на лицето му грееше усмивка.
— Осезателни пчели — възхитено каза Бърич и поклати глава. Виждах, че го е повтарял вече много пъти.
— Не се сетих за друго — отбеляза Моли, не успя да се сдържи и също му се усмихна. — Обаче се получи, нали?
— Великолепно — потвърди Бърич. — Но откъде знаеше, че ще се насочат към червенобрадия? Тъкмо това ги убеди. А едва не убеди и мен!
Моли поклати глава.
— Беше късмет. А и заради светлината. Той държеше свещта и стоеше пред огнището. В колибата беше сумрачно. Светлината привлича пчелите. Почти като нощни пеперуди.
— Чудя се дали още са в колибата. — Бърич отново й се усмихна. Тя стана и отиде да отнесе кървавата кърпа и легена.
— Изгубих пчелите си — тъжно каза Моли.
— Ще намерим нови — утеши я Бърич.
Моли само пак поклати глава, взе от масата в ъгъла чист ленен бинт и гърненце мехлем и подозрително го помириса.
— Не мирише на твоя мехлем.
— Е, пак ще подейства. — Бърич бавно огледа стаята и се намръщи. — Как ще платим за всичко това, Моли?
— Погрижила съм се. — Тя стоеше с гръб към него.
— Как?
Тя го погледна. Устните й бяха стиснати. Ако бях на негово място, нямаше да настоявам повече.
— С иглата на Фиц. Показах я на ханджията и той ми даде стаята. И докато следобед двамата спяхте, я занесох на златар и я продадох. — Бърич отвори уста, ала тя не му даде шанс да каже нещо. — Мога да се пазаря и получих истинската й цена.
— Тя струваше повече от монетите. Трябваше да остане за Копривка. — Устните на Бърич бяха стиснати като нейните.
— Копривка имаше по-голяма нужда от топло легло и овесена каша, отколкото от една сребърна игла с рубин. Даже Фиц щеше да прояви благоразумието да постъпи като мен.
Странно. Наистина го бях направил. Но Бърич само отвърна:
— Ще трябва да работя много дни, за да й я откупя.
Без да го поглежда, Моли взе бинтовете.
— Ти си упорит човек и съм убедена, че ще постъпиш, както решиш.
Бърич мълчеше. Почти виждах как се опитва да реши дали това означава, че е спечелил спора. Моли се върна при леглото, седна до него и намаза гърба му с мехлем. Той стискаше зъби, но не издаваше нито звук. Тя пак приклекна пред него.
— Вдигни си ръцете, за да мога да те бинтовам — заповяда му Моли. Бърич си пое дъх и вдигна ръце. — Така по-добре ли е? — накрая попита тя.
— Много по-добре. — Той понечи да се протегне, но се отказа.
— Има храна — каза Моли.
— След малко. — Лицето му помръкна. Тя се обърна към него. — Моли. — Бърич въздъхна. И отново опита. — Копривка е праправнучка на крал Умен. Наследница на Пророческия род. Славен вижда в нея заплаха за себе си. Може пак да се опита да ви убие. И двете. Всъщност съм убеден, че ще го направи. — Той почеса брадата си. — Може би единственият начин да ви спася е да ви поставя под закрилата на истинския крал. Познавам един човек… може би Фиц ти е споменавал за него. Казва се Сенч.
Тя мълчаливо поклати глава. Изражението и ставаше все по-мрачно.
— Той може да отведе Копривка на безопасно място. И да се погрижи за теб. — Думите бавно и неохотно се изтръгваха от устата му.