„Искрен“ — изхленчих аз, ала моят крал не можеше да ме чуе, нито да ми отвърне.
Той ме претегли в ръцете си. „Каква полза имаш от тази сила, която така и не успя да овладееш? Абсолютно никаква. Но аз, о, аз получавам от нея криле и нокти. Ти ще ме направиш достатъчно силен, за да открия Искрен, колкото и да се крие.“
Изведнъж започнах да губя сила като пробит мях. Нямах представа как е успял да разкъса защитата ми и знаех, че не съм в състояние да го отблъсна. Той жадно притискаше ума ми към своя и ме изсмукваше. Така Джъстин и Ведра бяха убили Умен. Кралят бе свършил бързо, като спукан мехур. Не можех да намеря нито воля, нито сила да се съпротивлявам, докато Уил събаряше всички стени помежду ни. Чуждите му мисли притискаха ума ми. Той протягаше ръце към тайните ми и през цялото време ме лишаваше от същността ми.
Но в мен го дебнеше вълк. „Братко!“ извика Нощни очи и му се нахвърли със зъби и нокти. Някъде в далечината Уил изпищя от ужас и изненада. Колкото и силен да беше в Умението, той нямаше никаква представа от Осезанието. И бе безпомощен пред атаката на Нощни очи, също както бях аз пред неговата. Веднъж, когато ме беше нападнал с Умението, Джъстин бе срещнал отпора на Нощни очи. Бях го видял да се строполява, сякаш вълкът наистина го беше захапал за гърлото. Бе изгубил контрола над Умението и аз успях да се отскубна от него. Сега не можех да видя какво става с Уил, ала усещах захапващите челюсти на Нощни очи. Уил избяга, като прекъсна връзката помежду ни толкова ненадейно, че за миг не бях сигурен кой съм. После се върнах в тялото си и се събудих.
Целият облян в пот, седнах на одеялото и вдигнах всички стени, с които си спомнях, че мога да се оградя.
— Коб? — Уплашено ме попита Джош и видях, че музикантът сънено се надига. Мила, която стоеше на пост, ме гледаше от своето одеяло. Сподавих риданието си.
— Кошмар — едва успях да изхриптя. — Просто кошмар. — С олюляване се изправих. С ужас осъзнах, че съм останал без сили. Светът около мен се въртеше. Едва пазех равновесие. Страхът от собствената ми слабост ме накара да се размърдам. Взех котлето си и се запътих към реката. Чай от самодивско биле. Надявах се да е достатъчно силен. Отдалеч заобиколих камъните, покриващи труповете на претопените. Преди да стигна до речния бряг Нощни очи се озова до мен, куцукайки на три крака. Пуснах котлето и приклекнах до него. Прегърнах го, като внимавах за раната на рамото му, и зарових лице в козината му.
„Бях страшно уплашен. Едва не умрях.“
„Сега разбирам защо трябва да ги убием всички — спокойно отвърна той. — В противен случай те никога няма да ни оставят на мира. Трябва да ги спипаме в собственото им леговище и да ги избием до крак.“
Това бе единствената утеха, която можеше да ми предложи.
(обратно)6 Осезанието и Умението
Менестрелите и странстващите писари заемат специално място в обществото на Шестте херцогства. Те са хранилища на познание не само за собствените си занаяти, но и за много повече неща. Менестрелите пазят историята на Шестте херцогства — не само общата история на кралството, но и на малките градчета и дори отделните семейства. Макар че всеки менестрел мечтае да стане единствен свидетел на някое велико събитие и да придобие авторско право над нова сага, тяхното истинско и дълговечно значение се крие в малките събития, които изграждат тъканта на живота. Когато става въпрос за граници на имот, произход или дори дългосрочно обещание, винаги викат менестрели за подробности, които другите може да са забравили. Странстващите писари ги подпомагат, но не ги заместват. Срещу определена такса те осигуряват писмен документ за сватба, раждане, продажба на земя, наследство или обещана зестра. Такива документи понякога са сложно нещо, тъй като всяка заинтересувана страна трябва да бъде обозначена по лесно установим начин. Не само по име и занятие, но и по произход, местоживеене и вид. Най-често викат менестрел, за да постави подписа си като свидетел под приготвения от писаря документ, и поради тази причина те нерядко пътуват заедно или един човек владее и двата занаята. Обичаят изисква в знатните домове да се отнасят добре към менестрелите и писарите, зиме да им осигуряват подслон, както и храна и утеха — на стари години. Никой благородник не желае да го споменават с лошо в разказите на менестрелите и писарите или още по-зле, изобщо да не го запомнят. Щедростта към тях се възприема като обичайна любезност. Човек може да разбере, че е попаднал в дома на скъперник, когато седне на маса в замък без менестрели.
Следобед на другия ден се сбогувах с музикантите пред вратата на един хан в бедното градче Сврачиврат. По-точно се сбогувах с Джош. Мила влезе в хана, без да ми обърне внимание. Благозвучие ме погледна, ала изражението й беше толкова озадачено, че не ми говореше нищо. Сетне последва братовчедка си. С Джош останахме на улицата. Бяхме вървели заедно и ръката му продължаваше да е на рамото ми.