— Имаш предвид Осезанието, нали — попитах аз.
— Не. Така го наричат онези, които не разбират. Това е презрителното му име. Ние, които сме от Старата кръв, не го използваме. — Той се обърна към бюфета до яката стена и започна да вади храна. Дълги дебели резени пушена сьомга. Самун хляб, омесен с много орехи и плодове. Мечката се изправи на задни крака, сетне отново се отпусна на четири и задуши с нос. После завъртя глава настрани, за да захапе парче риба, което изглеждаше смешно малко между зъбите й. Занесе го в ъгъла, обърна се с гръб към нас и го заръфа. Жената тихо беше седнала на един стол, от който можеше да наблюдава цялата стая. Когато я погледнах, тя се усмихна и подканящо посочи към масата. После отново остана неподвижна.
При вида на храната ми потекоха слюнки. Отдавна не бях ял до насита, а през последните два дни не бях слагал почти нищо в уста. Тихият вой навън ми напомни, че Нощни очи е в същото състояние.
— Няма сирене, нито масло — тържествено ме предупреди Черния Ролф. — Градската стража ми взе всички монети, които имах, преди да успея да купя масло и сирене. Но имаме предостатъчно риба и хляб, а също и мед за хляба. Вземи си каквото искаш.
Очите ми почти неволно се насочиха към вратата.
— И двамата — доизясни се той. — Сред Старата кръв към двама се отнасят като към един. Винаги.
— И ние с Лапавица ви посрещаме с добре дошли — тихо прибави жената. — Аз съм Чимшир.
Признателно й кимнах и се пресегнах към моя вълк.
„Нощни очи? Ще влезеш ли?“
„Ще се приближа до вратата.“
След секунди покрай прага се промъкна сива сянка. Усетих го да обикаля пред колибата и да души наоколо. Отново мина пред отворената врата, надникна вътре и отново обиколи колибата. Недалеч от нея откри недояден труп на елен, покрит с листа и пръст. Типично мечо скривалище. Нямаше нужда да го предупреждавам да не го докосва. Накрая се върна до вратата и седна пред нея с наострени уши.
— Занеси му храна, щом не иска да влезе — предложи ми Ролф. И прибави: — Ние смятаме, че не бива да насилваме никого срещу естествените му инстинкти.
— Благодаря — малко сковано отвърнах аз, но не знаех какви обноски се приемат тук. Взех резен сьомга от масата. Подхвърлих го на Нощни очи и той ловко го хвана. За миг остана клекнал с парчето риба между зъбите. Не можеше едновременно да яде и да остане напълно нащрек. От муцуната му започнаха да се точат дълги нишки слюнка. „Яж — казах му аз. — Струва ми се, че не ни мислят злото.“
— Той не се нуждаеше от повече подканяне. Пусна сьомгата на земята, настъпи я с предната си лапа и я захапа. Излапа я почти без да я дъвче. Видът му отново разбуди собствения ми глад. Извърнах очи от него и открих, че Черния Ролф ми е отрязал дебела филия хляб и я е намазал с мед. В момента си наливаше голяма чаша медовина. Моята вече беше до чинията ми.
— Яж, не ме чакай — отново ме подкани той и когато погледнах към Чимшир, тя се усмихна.
— Заповядай — тихо рече жената. Приближи се до масата, взе си чиния, ала сложи в нея само малко късче сьомга и парченце хляб. Усетих, че го прави, за да ме успокои, а не от глад. — Нахрани се. Нали знаеш, ние усещаме глада ти. — Не седна при нас, а отнесе храната си на стола до огнището.
С радост се подчиних. Започнах да ям почти също толкова възпитано, колкото Нощни очи. Той вече дъвчеше третия резен риба, а аз бях погълнал три филии хляб и довършвах второто парче сьомга, когато си спомних за домакина си. Ролф отново напълни чашата ми и каза:
— Веднъж се опитах да гледам коза. За мляко и сирене. Обаче тя не успя да свикне с Хилда. Бедното същество вечно беше толкова нервно, че млякото му секваше. Затова пием медовина. Хилда ни намира мед.
— Прекрасна е. — Въздъхнах. Оставих чашата си, след като пресуших една четвърт от нея. Не бях изпразнил чинията си, но вече не бях толкова гладен. Черния Ролф взе резен риба от масата и небрежно го хвърли на Хилда. Мечката го хвана със зъби и лапи, обърна ни гръб и продължи да яде. Следващото парче полетя към Нощни очи, който бе изгубил всякаква предпазливост. Той подскочи и го захапа, после легна със сьомгата между предните си лапи. Чимшир ровичкаше храната си, откъсваше трошички сушена риба и навеждаше глава, докато ги ядеше. Всеки път щом я погледнех, виждах, че ме наблюдава с острите си черни очи. Отново насочих вниманието си към Хилда.
— Как се свърза с мечка — попитах и прибавих: — Ако въпросът не е нелюбезен. Никога не съм разговарял с човек, който е свързан с животно, поне с никой, който открито го признава.
Ролф се отпусна на стола си и постави длани върху корема си.