Чимшир се обърна към мен. Усмивката й бе едва забележима, ала топла.
— Вита е обвързана с гарван. Добре ще ловувате всички заедно. Остани при нас. Ще се запознаеш с нея и ще я харесаш. Стара кръв трябва да се свързва със Стара кръв.
„Любезно откажи — незабавно се обади Нощни очи. — Не стига ли, че живееш сред хора? Остава да започнеш да спиш близо до мечки и така ще засмърдиш, че никога повече няма да можем да ловуваме заедно. А и не искам да деля плячката си с някакъв гарван. — Той замълча за миг. — Освен ако не познават жена, обвързана с вълчица.“
В ъгълчето на устата на Черния Ролф потрепна усмивка. Предположих, че разбира почти всичко, което си говорим, и го казах на Нощни очи.
— Това е едно от нещата, на които мога да те науча, ако решиш да останеш — предложи ми Ролф. — Когато двамата разговаряте, другите от Старата кръв ви чуват така, все едно се надвиквате с тенекеджийска количка. Няма нужда да сте толкова… широко отворени. Ти се обръщаш само към един вълк, не към цялото вълче племе. Не. Не е само това. Съмнявам се, че има месоядно животно, което да не знае за вас двамата. Кажи ми, кога за последен път сте срещали голям хищник?
„Преди няколко нощи ме гониха кучета?“ — отвърна Нощни очи.
— Кучетата просто си бранят територията — отбеляза Ролф. — Имах предвид диво животно.
— Струва ми се, че откакто сме обвързани, не съм виждал нито едно — неохотно признах аз.
— Те ще ви избягват по същия начин, по който ще ви следват претопените — спокойно рече Черния Ролф.
Побиха ме тръпки.
— Претопените ли? Но претопените като че ли не притежават никакво Осезание. Изобщо не ги усещам, само ги виждам или подушвам…
— За сетивата на Старата кръв всички същества излъчват родствена топлина. Всички, освен претопените. Така ли е.
Неспокойно кимнах.
— Те са я изгубили. Не знам как им е открадната, но с претопените е така. И това оставя в тях празнота. Това е добре известно на всички от Старата кръв. Освен това знаем, че претопените ни проследяват и нападат повече, отколкото обикновените хора. Особено ако безразсъдно използваме тези си способности. Никой не знае със сигурност защо е така. Може би знаят само претопените, ако изобщо вече „знаят“ нещо. Но това ни дава още едно основание да сме предпазливи.
— Искаш да кажеш, че двамата с Нощни очи не бива да използваме Осезанието, така ли?
— Искам да кажа, че може би за известно време трябва да останете тук и да овладеете способностите на Старата кръв. Иначе има голяма вероятност пак да си навлечете неприятности като вчера. — Той си позволи леко да се усмихне.
— Не съм споменавал нищо за вчерашния случай — промълвих аз.
— Не е и нужно — отвърна Ролф. — Сигурен съм, че са чули всички от Старата кръв на много левги наоколо. Докато двамата не се научите да контролирате разговорите си, няма да имате никакви истински тайни. — Той замълча, после прибави: — Никога ли не ти се е струвало странно, че претопените си губят времето да нападат вълк, когато очевидно няма какво да спечелят от това? Те се насочват към него само защото е обвързан с теб.
Извинително погледнах Нощни очи.
— Благодаря ти за предложението. Но трябва да свършим нещо, което не търпи отлагане. Мисля, че навътре в сушата няма да срещнем много претопени.
— Така е. Кралят се справя с онези, които стигат чак дотук. И все пак ще привличаш всички останали. И даже да не срещнеш повече претопени, има голяма вероятност да се сблъскаш с кралските стражници. Те проявяват особен интерес към осезателите. Напоследък мнозина от Старата кръв бяха продадени на краля от съседите си, дори от собствените си роднини. Неговото злато е добро и той не иска много доказателства, че наистина са от Старата кръв. От много години не са ни преследвали толкова настойчиво.
Неловко извърнах очи. Отлично съзнавах защо Славен мрази осезателите. Неговата котерия го подкрепяше в омразата му. Призля ми при мисълта за невинните хора, продадени на Славен, за да може да им отмъсти заради мен. Опитах се да скрия гнева си.
Хилда се приближи до масата, замислено я огледа, после хвана с предни лапи гърнето с меда. Внимателно се заклатушка към ъгъла, седна и започна да ближе парчетата пчелни пити. Чимшир продължаваше да ме наблюдава. Не можех да прочета нищо в очите й.
Черния Ролф се почеса по брадата и потръпна, когато пръстите му напипаха ударено място. Той печално ми се усмихна.
— Съчувствам на желанието ти да убиеш крал Славен. Но мисля, че няма да е толкова лесно, колкото предполагаш.
Само го погледнах, но Нощни очи тихо изръмжа. Хилда вдигна глава, отпусна се на четири крака и гърнето с меда се затъркаля по пода. Черния Ролф я стрелна с очи и огромният звяр отново седна, но без да престава да се взира в нас. Струва ми се, че няма нищо по-изнервящо от разлютения поглед на кафява мечка. Не помръдвах. Чимшир се поизправи на стола си, но запази спокойствие. На гредите над нас Лапавица изпляска с криле.