— Щом с воя си доверяваш всичките си планове и скърби на нощната луна, няма защо да се чудиш, че другите знаят за тях. Мисля, че няма да срещнеш мнозина от Старата кръв, които да съчувстват на крал Славен… Може би дори нито един. Някои даже с радост ще ти помогнат, ако ги помолиш. И все пак за такъв план най-разумно е мълчанието.
— Ако се съди по песента, която пееше в града, предполагам, че споделяш чувствата ми — тихо казах аз. — И ти благодаря за предупреждението. Но ние с Нощни очи и преди е трябвало да внимаваме какво споделяме помежду си. След като вече знаем, че има опасност да ни подслушат, мисля, че можем да се справим с нея. Искам да те попитам нещо. Какво ги е грижа градските стражници на Сврачиврат, че някой е обърнал няколко чашки и пее подигравателни песни за… краля? — Трябваше да се насиля, за да изрека думата.
— Абсолютно нищо, когато са местни. Но в Сврачиврат вече не е така, нито пък в никой град по крайречния път. Това са кралски стражници. Носят униформата на сврачивратската стража и им плаща градската хазна, да, но въпреки това са кралски люде. Славен още не беше изкарал и два месеца на престола, когато издаде този указ. Заяви, че законът щял да се налага по-безпристрастно, ако градските стражници били верни кралски люде, поставящи закона на Шестте херцогства над всеки друг. Е, сам видя как го поставят… обикновено като измъкват каквото могат от всеки нещастен пияница, който настъпи краля по мазола. Ония двамата в Сврачиврат обаче не са чак толкова лоши, колкото други. Говори се, че по на юг, в Песъчлив завой, всеки джебчия и крадец можел лесно да си изкарва прехраната, стига да намазвала и стражата. Градските старейшини са безпомощни да уволнят стражници, пратени от краля. Нито пък имат право да назначават свои хора.
Точно в стила на Славен. Зачудих се докъде може да стигне в маниакалната си жажда за власт. Дали щеше да прати шпиони сред шпионите си? Или вече го бе сторил? Всичко това вещаеше тежки дни за Шестте херцогства.
Черния Ролф ме откъсна от размислите ми.
— И аз искам да те попитам нещо.
— Заповядай — отвърнах аз, но не бях сигурен доколко откровен ще е отговорът ми.
— Късно снощи… след като беше свършил с претопените. Нападна те друг. Не успях да усетя кой, усетих само, че вълкът те защити и онзи някак си отиде… някъде. Че насочи силата си по канал, който нито разбрах, нито успях да проследя. Какво беше това нещо?
— Слуга на краля — отклоних въпроса аз. Трябваше да му отговоря нещо и това ми се стори безобидно, тъй като той, изглежда, вече го знаеше.
— Ти се би с онова, което наричат „Умението“. Нали? — Очите му се впиха в моите. След като не отговорих, Ролф продължи: — Мнозина от нас искат да знаят как става. В миналото умелите са ни преследвали като влечуги. Всеки от Старата кръв може да каже, че родът му е пострадал от техните ръце. Тези дни отново настъпиха. Ако има начин да използваме способностите на Старата кръв срещу онези, които владеят Умението на Пророците, това познание струва много за нас.
Чимшир се приближи от ъгъла, хвана се за облегалката на стола на Ролф и впери поглед в мен. Усетих колко е важен отговорът ми за тях.
— Не мога да ви науча на това — откровено отвърнах аз.
Той очевидно не ми повярва.
— Тази вечер на два пъти ти предложих да те науча на всичко, което знам за Старата кръв, да ти отворя всички врати, които са затворени единствено заради невежеството ти. Ти ми отказа, но в името на Еда, аз все пак ти предложих, и то безплатно. Помолих те само за едно нещо, което може да спаси живота на много наши хора, и ти твърдиш, че не можеш да ме научиш?
Хвърлих поглед към Хилда. Очите й отново приличаха на лъскави мъниста. Черния Ролф навярно не съзнаваше, че позата му е същата като тази на мечката му. Прецених разстоянието до вратата. Нощни очи вече бе на крака, готов да побегне. Чимшир вирна брадичка. Ястребът обърна глава към нас. Насилих се да отпусна мускулите си, да се държа много по-спокойно, отколкото се чувствах. Бях научил тази тактика от Бърич — той я прилагаше към всички уплашени животни.
— Казах ти истината — предпазливо заявих аз. — Не мога да те науча на нещо, което самият аз не разбирам напълно. — Не споменах, че и аз нося презряната кръв на Пророците. Вече бях сигурен в онова, което преди само бях подозирал. Осезанието можеше да се използва за нападение срещу умел единствено ако помежду им бе отворен канал на Умението. Дори да бях в състояние да опиша какво сме направили с Нощни очи, никой друг нямаше да успее да го повтори. За да се бори срещу Умението с помощта на Осезанието, човек трябваше да притежава и двете. Спокойно срещнах погледа на Черния Ролф, защото знаех, че не го лъжа.