Той бавно отпусна напрегнатите си рамене. Хилда застана на четири крака и се затътри след гърнето с меда.
— Ако останеш при нас и научиш онова, на което мога да те науча, навярно ще започнеш да разбираш какво правиш — с тихо упорство каза Ролф. — Тогава ще си в състояние да научиш и мен. Как смяташ?
Опитах се да му отговоря спокойно.
— Снощи си видял как ме напада един от кралските слуги. Мислиш ли, че ще ми позволят да остана тук и да науча още неща, за да ги използвам срещу тях? Не. Единствената ми възможност е да ги спипам в собствената им бърлога, преди да са дошли да ме търсят. — Поколебах се за миг. — Макар че не мога да те науча как го правя, уверявам те, че ще го използвам срещу враговете на Старата кръв.
Това най-после бе аргумент, който Ролф можеше да приеме. Той замислено подсмръкна. Зачудих се дали и аз имам също толкова вълчи навици, колкото Ролф — мечи и Чимшир — птичи.
— Ще останеш ли поне да пренощуваш — внезапно попита Черния Ролф.
— Най-добре пътуваме нощем — със съжаление отвърнах аз. — По-удобно е и за двама ни.
Той кимна.
— Е, желая ти всичко добро и успех в постигането на целта ти. Ако искаш, остани да си починеш, докато изгрее луната.
Посъветвах се с Нощни очи и с благодарност приехме. Прегледах раната на рамото му, намазах я с мехлема на Бърич, после се изтегнахме на сянка навън и проспахме следобеда. Беше добре и двамата да можем напълно да се отпуснем, докато други бдят над нас. Когато се събудихме, Черния Ролф ни бе приготвил риба, мед и хляб за из път. Ястреба го нямаше. Предположих, че спи. Чимшир стоеше в сенките край къщата и ни гледаше сънено.
— Вървете предпазливо, вървете внимателно — ни посъветва Ролф, след като му благодарихме и прибрахме подаръците. — Вървете по пътищата, които ви е отворила Еда.
Замълча, сякаш очакваше отговор. Усетих обичай, който не познавах.
— Късмет — просто му пожелах аз и Ролф кимна.
— Пак ще се върнеш — прибави той.
Бавно поклатих глава.
— Съмнявам се. Но ти благодаря за всичко.
— Не. Знам, че ще се върнеш. Не става въпрос дали искаш онова, на което мога да те науча. Ще разбереш, че имаш нужда от него. Ти не си като обикновените хора. Те си мислят, че имат право над всички животни — да ги убиват и ядат или да властват над живота им. Ти знаеш, че нямаш такова господарско право. Конят, който те носи, ще го прави, защото той иска така, както и вълкът, който ловува заедно с теб. Ти притежаваш по-дълбоко усещане за мястото си в света. Вярваш, че имаш право не да господстваш над него, а да си негова част. Няма нищо срамно нито да си хищник, нито да си жертва. С времето ще откриеш неотложни въпроси. Как трябва да постъпиш, когато другарят ти пожелае да тича с глутница истински вълци? Гарантирам ти, че такъв момент ще настъпи. Как трябва да постъпи той, ако ти се ожениш и имаш дете? Когато дойде време един от вас да умре, как другият да направи място за останалото и да продължи да живее сам? След време ще зажаднееш за други като теб. Ще трябва да се научиш да ги усещаш и откриваш. Тези въпроси имат отговори, отговори на Старата кръв, които не мога да ти дам за един ден, които не можеш да разбереш за една седмица. Ти имаш нужда от тези отговори. И ще се върнеш, за да ги получиш.
Сведох очи към отъпканата горска пътека. Бях изгубил увереността си, че няма да се върна при Ролф.
Чимшир заговори тихо, ала ясно от сенките.
— Аз вярвам в онова, което отиваш да извършиш. Желая ти успех и ако мога, ще ти помогна. — Тя смутено погледна Ролф, сякаш бяха обсъждали този въпрос и той не бе съгласен. — Ако изпаднеш в нужда, извикай, както викаш Нощни очи, помоли всеки от Старата кръв, който те чува, да предаде на Чимшир и Лапавица от Сврачиврат. Онези, които те чуят, може би ще ти се притекат на помощ. Дори да не го направят, ще ми съобщят и аз ще направя каквото мога.
Ролф внезапно въздъхна.
— Ще направим каквото можем — поправи я той. — Но щеше да е по-разумно да останеш тук и първо да се научиш да се пазиш.
Кимнах, но тайно реших, че няма да ги използвам, за да отмъстя на Славен. Когато вдигнах поглед към него, той кисело ми се усмихна и сви рамене.
— Върви тогава. Но се пази. И двамата се пазете. Преди да залезе луната ще оставите зад себе си Бък и ще навлезете във Фароу. Ако си мислиш, че властта на крал Славен в Бък е прекалено сурова, почакай да видиш какво е там, където хората са убедени, че той има право на това.