Първата ми мисъл бе, че е подивяла обучена птица, която ме е видяла и някак е решила да се завърне при човека. Вдигнах великолепното същество пред себе си, за да го разгледам по-добре. На единия му крак висеше мъничък свитък.
— Може ли да го прочета — попитах го аз. Ястребът завъртя глава и впери едното си лъскаво око в мен. Беше Лапавица.
„Стара кръв.“
Не успях да разбера другите му мисли, но и това бе достатъчно.
В Бъкип никога не се бях оправял добре с птиците. Накрая Бърич ме беше помолил да ги оставя на мира, защото присъствието ми винаги ги възбуждаше. Въпреки това внимателно се пресегнах към яркия му като пламък ум. Изглеждаше кротък. Успях да издърпам пергамента. Ястребът запристъпва от крак на крак и още по-силно впи нокти в ръката ми. После ненадейно разпери криле и се издигна във въздуха. Бързо набра височина, изкряска още веднъж и изчезна. Останах сам със стичащи се по ръката струйки кръв от ноктите му и с пищящо от удара на крилото му ухо. Погледнах раните си. После любопитството ме накара да насоча вниманието си към мъничкия свитък. Гълъбите пренасяха писма, не ястребите.
Почеркът беше старомоден, ситен и с много извивки. Ярките слънчеви лъчи ми пречеха да го прочета. Седнах край пътя и заслоних очите си с ръка. Първите думи накараха сърцето ми бясно да се разтупти. „Стара кръв поздравява Стара кръв.“
Останалото бе още по-неразгадаемо. Пергаментът беше оръфан, правописът — странен, изразите — лаконични. Предупреждението бе от Чимшир, макар да подозирах, че го е написал Ролф. Крал Славен вече открито преследвал Старата кръв. Предлагал на заловените пари, за да му помогнат да открие двойката вълк — човек. Предполагали, че търси нас с Нощни очи. Славен заплашвал със смърт онези, които отказвали. Имаше и още нещо — щели да предадат миризмата ми на други от Старата кръв и да ги помолят да ми помагат, когато могат. Краят на свитъка беше прекалено разпокъсан, за да успея да го прочета. Пъхнах го в колана си. Яркият ден изведнъж помръкна. Значи Уил бе казал на Славен, че съм жив. И Славен се страхуваше от мен достатъчно, за да вземе тези мерки. Може би все пак щеше да е добре за известно време двамата с Нощни очи да останем разделени.
По залез-слънце се спуснах по един полегат склон към брега. Напред, където реката завиваше, видях далечни светлинки. Сигурно поредната търговска фактория със сал, превозващ земеделци и скотовъдци на отсрещния бряг. Тръгнах към светлините. Там щях да намеря храна, хора и подслон за през нощта. Можех да разменя някоя и друга приказка с местните. В кесията ми подрънкваха още няколко монети. Вълка го нямаше, за да ми задава въпроси. Не се налагаше да се притеснявам, че кучетата ще надушат миризмата му. Може би щях да науча още колко път има до Трейдфорд и да чуя какво става там. Беше време да започна да обмислям сериозен план как да се справя със Славен.
Бе време да започна да разчитам само на себе си.
(обратно)8 Трейдфорд
Към края на лятото пиратите удвоиха усилията си да завладеят колкото може по-голяма част от крайбрежието на херцогство Беърнс, преди да започнат зимните бури. Те знаеха, че щом превземат големите пристанища, ще са в състояние да нанасят удари по брега на Шестте херцогства, когато пожелаят. Затова въпреки че през онова лято набезите им стигнаха чак до херцогство Шоукс, когато приятните дни започнаха да намаляват, те съсредоточиха усилията си в Беърнс.
Тактиката им беше странна. Не се опитваха да превземат градове, нито да налагат властта си над местните. Единствената им цел бе унищожението. Завладените селища бяха опожарявани до основи, обитателите им — изколвани или претопявани. Запазваха малцина за работници, отнасяха се с тях като с по-нисши от зверове и ги претопяваха, когато ставаха безполезни, или за развлечение. Издигаха си собствени временни лагери и очевидно не желаеха да използват сградите, които просто можеха да не разрушават. Не установяваха постоянни селища, а разполагаха гарнизони в най-удобните пристанища, за да са сигурни, че ще останат в техни ръце.
Въпреки че помагаха на херцогство Беърнс с каквото могат, херцогствата Шоукс и Рипон трябваше да защитават собствените си брегове и разполагаха с оскъдни средства. Лорд Ясен със закъснение разбра, че отбраната на Бък зависи от сигурността на съседните земи, но реши, че вече е късно да спасява тази защитна линия. Затова използва парите и хората си за укрепването на самия Бъкип. Ето защо херцогство Бък трябваше да разчита на собствените си сили и на стражниците на лейди Търпение. Беърнс не очакваше помощ от тази посока, но с благодарност приемаше всички, които носеха бръшляновата емблема.