Там открих истинската причина за съществуването на Трейдфорд. Река Вин се разливаше в безкрайни плитчини, отсрещният бряг беше забулен в мъгла и водата сякаш стигаше до хоризонта. Видях да прекарват оттатък цели стада добитък, а малко по-надолу по течението няколко гемии се възползваха от по-дълбоките води, за да превозват по реката безкраен поток от стоки. Това бе търговската граница между Тилт и Фароу, мястото, където се срещаха овощни градини, ниви и добитък, където се разтоварваха стоки от Бък, Беърнс или от далечните земи и продължаваха своя път към благородниците, които можеха да си ги позволят. В по-добри дни тук бяха пристигали стоки от Планинското кралство и земите отвъд него: кехлибар, скъпи кожи, предмети от слонова кост и редки видове кора от дърво за кадене от Дъждовните земи. Тук също произвеждаха финия фароуски лен и обработваха конопа за въжета и корабни платна.
Предложиха ми няколко часа работа — разтоварване на чували жито от малка гемия. Приех я, повече заради разговора, отколкото заради петачетата. Не научих много. Никой не споменаваше за алените кораби и за войната по крайбрежието, само се оплакваха от ниското качество и високите цени на тамошните стоки. Почти нищо не се говореше за крал Славен, освен че жените го харесвали и че носел на пиене. С удивление чух, че го наричат Маунтуел, името на майчиния му кралски род. После реших, че това ме устройва — още нещо, по което се различавахме.
Много се приказваше обаче за Кралския кръг и чутото ме ужаси.
Шестте херцогства отдавна познаваха идеята за двубой в защита на истината. Спомнях си високите стълбове на Свидетелските камъни в Бъкип. Твърди се, че когато двама мъже се срещнат там, за да разрешат с юмруци някакъв спор, самите Ел и Еда присъстват на боя и насочват правосъдието. Камъните и обичаят са много древни. Когато в Бъкип говорехме за Кралското правосъдие, често ставаше дума за тайната работа, която двамата със Сенч вършехме за крал Умен. Понякога идваха хора, които излагаха молбата си пред краля и бяха готови да се подчинят на неговото решение. Ала друг път той сам научаваше за някоя извършена неправда и пращаше мен или Сенч да се справим със злодея. В името на Кралското правосъдие бях отнемал човешки животи и милостиво бързо, и мъчително бавно. Душата ми трябваше да се е вкоравила.
Но Кралският кръг на Славен беше повече за забавление, отколкото за раздаване на правосъдие. Условията бяха прости. Там пращали всички осъдени от краля, за да ги пуснат срещу освирепели от глад зверове или срещу кралски бойци. От време на време някой престъпник се представял добре и получавал кралска милост или дори ставал кралски боец. Претопените нямали такава възможност. Те били хвърляни на зверовете или ги оставяли да полудеят от глад и ги пускали срещу други престъпници. Напоследък тези процеси привличали толкова много зрители, че тълпите не се събирали на пазарния площад в Трейдфорд, където в момента се раздавало това „правосъдие“, и Славен строял специален кръг. Той щял да се намира удобно близо до неговия дворец и да има яки стени и килии и за зверовете, и за затворниците, както и места за зрителите. Строежът на Кралския кръг водел до разрастване на търговията и осигурявал работни места. След прекъсването на връзките с Планинското кралство всички одобрявали тази идея. Не чух нито дума против нея.
След като разтоварихме гемията, си взех платата и последвах останалите хамали в недалечната кръчма. Освен пиво и бира тук човек можеше да си поръча различни билки и кадилница за димче. Въздухът тежеше от пари и скоро очите ми започнаха да лепнат и гърлото ми засмъдя. Никой друг като че ли не обръщаше внимание, нито дори особено се влияеше от това. В Бъкип никога не беше било разпространено каденето на опияняващи билки и аз не бях свикнал с него. Поръчах си меден пудинг и халба горчива бира, която имаше вкус на речна вода.
Попитах неколцина от хамалите дали е вярно, че търсят коняри за кралската конюшня и къде трябва да иде човек, за да получи такава работа. Фактът, че искам да постъпя при самия крал, ги поразвесели, но тъй като докато бяхме разтоварвали гемията се бях преструвал на малко глуповат, със спокойна усмивка можех да приема грубите им шеги и подмятания. Накрая един ми каза, че трябвало да се обърна лично към краля и ме упъти към трейдфордския замък. Благодарих му, допих бирата си и си тръгнах.
Бях очаквал каменна постройка със стени и укрепления. Вместо това накрая стигнах до хълм, ако ниското възвишение изобщо можеше да се нарече така. Оттам се разкриваше гледка към реката и красивите каменни сгради използваха всичките й предимства. Спрях на оживения път в подножието на хълма и се зазяпах нагоре. Замъкът нямаше нищо общо с отблъскващия военен вид на Бъкип. Настланите с бели камъни алеи, градините и дърветата, които заобикаляха сградите, ги правеха едновременно величествени и приветливи. Трейдфордският замък никога не бе използван като крепост, а беше построен като изящна и скъпа резиденция с каменни релефи и сводести арки. Имаше кули, ала без бойници. Виждаше се, че са издигнати, за да позволят по-добра гледка, по-скоро за удоволствие, отколкото за отбрана.