Имаше и стени, отделящи оживения път от замъка, но те бяха ниски, дебели стени от камък, покрити с мъх и бръшлян, с ниши, в които бяха поставени статуи, обрамчени от цъфтящи пълзящи растения. Широк път водеше право нагоре към главната сграда. Други, по-тесни алеи мамеха човек на разходка сред езерца с водни лилии и красиво подкастрени плодни дръвчета или в по-тихите сенчести кътчета на парка. Някой способен градинар поне преди сто години бе посадил тук дъбове и върби и сега те се извисяваха и шепнеха на речния вятър. Цялата тази красота покриваше площ, по-обширна от голяма ферма. Опитах се да си представя владетеля, който е имал и времето, и средствата, за да я създаде.
Това ли можеше да има човек, ако не се нуждаеше от бойни кораби и армии? Дали Търпение беше познавала такава красота в бащиния си дом? Това ли се бе опитвал да имитира шутът с красивите вази с цветя и аквариумите със сребърни рибки в стаята си? Почувствах се мръсен и недодялан. И не заради дрехите си. В този миг разбрах, че един крал трябва да живее тъкмо така. Сред произведения на изкуството, музика и изящество, възвисявайки народа си, като осигурява място за неговото процъфтяване. Осъзнах собственото си невежество и нещо повече, грозотата на човек, научен само да убива други. Внезапно изпитах гняв към всичко, на което не ме бяха научили, което никога не бях зървал. Дали Славен и майка му нямаха пръст и в това, за да поставят копелдака на мястото му? Бяха ме превърнали в грозен инструмент, също както скалистият, гол Бъкип беше крепост, а не палат.
Но нима красотата щеше да оцелее тук, ако Бъкип не се възправяше като ръмжащо куче на устието на река Бък?
Все едно ме бяха залели със студена вода. Това бе самата истина. Нали тъкмо затова бе построен Бъкип — за да контролира речната търговия. Ако пиратите го превземеха, тези пълноводни реки щяха да се превърнат в лесни пътища за техните плитко газещи кораби. Те щяха да се забият като кама в меката вътрешност на Шестте херцогства. Тези лениви благородници и наперени селски хлапаци щяха да се събудят сред крясъци и дим в нощта, без крепост, в която да избягат, без ратници, които да ги защитят. Преди да умрат, те може би щяха да узнаят какво са изтърпели другите, за да осигурят тяхната безопасност. Преди да умрат, те може би щяха да възроптаят срещу краля, напуснал онези укрепления, за да избяга във вътрешността на страната и да се скрие сред земни наслади.
Ала аз възнамерявах първо да умре кралят.
Предпазливо започнах да обикалям хълма. Трябваше да преценя кой е най-лесният и най-незабележимият вход, трябваше да планирам най-добрите пътища за бягство. До вечерта щях да науча всичко възможно за трейдфордския замък.
(обратно)9 Убиец
Последният главен учител на кралските ученици в Бъкип не бил Гален, както често се твърди, а неговата предшественичка Молба. Тя твърде дълго чакала, за да си намери чирак. Когато избрала Гален, Молба вече страдала от кашлицата, впоследствие сложила край на живота й. Според някои го взела от отчаяние, защото знаела, че умира. Други смятат, че това решение й било наложено от кралица Желана, която искала да види своя фаворит в двора. Каквато и да е истината, той бил чирак на Молба едва две години. Тъй като предишните главни учители били чиракували по седем години, неговото обявяване за такъв незабавно след смъртта на Молба изглежда доста прибързано. За толкова кратко време едва ли е възможно тя да му е предала всичките си познания за Умението и за неговите приложения. Никой обаче не оспорил твърдението му. Макар че помагал на Молба в работата й с двамата принцове Искрен и Рицарин, след нейната смърт той обявил обучението им за завършено. По-късно отхвърляше предложенията да обучи други чак до годините на Войната с алените кораби, когато най-сетне отстъпи пред настояването на крал Умен и създаде първата си и единствена котерия.
За разлика от традиционните котерии, които сами избирали членовете и водача си, Гален създаде своята от лично избрани от него ученици и докато беше жив, осъществяваше строг контрол над тях. Август, формално водач на котерията, изгуби способностите си по време на едно пътуване в Планинското кралство. Ведра, която след смъртта на Гален зае неговото място, умря заедно с Джъстин по време на бунта след убийството на крал Умен. Следващият водач на Галеновата котерия беше Уил. По онова време бяха останали само трима членове: самият Уил, Бърл и Карод. Най-вероятно Гален им бе внушил непоклатима вярност към Славен, ала това не им пречеше да си съперничат за неговата благосклонност.