Тези мисли ме умориха. Пастирите се жалваха единствено от търговското ембарго с Планините. Тъкмо задрямвах, когато ушите ми доловиха думата „Пъпчивия“. Отворих очи и леко повдигнах глава.
Някой го бе споменал в традиционния смисъл, като предвестник на нещастие, и със смях беше казал, че всички овце на Хенсил го били видели, защото измирали в кошарата си преди клетникът да можел да ги продаде. Намръщих се при мисълта за болест толкова наблизо, но друг се засмя и отвърна, че според указа на крал Славен вече не носело беда да видиш Пъпчивия, а най-голямо щастие.
— Ако аз бях видял стария просяк, нямаше да пребледнея и да избягам, а да го хвана и да го заведа при самия крал. Той обеща сто жълтици на всеки, който му заведе Пъпчивия от Бък.
— Не са сто, а само петдесет жълтици — присмехулно го прекъсна Крис и отпи от бутилката си. — Сто жълтици за някакъв побелял старец! Хайде де!
— Не, сто са, и то само за него, и още сто за човека-вълк, дето се мъкнел по петите му. Днес следобед пак чух да го разгласяват. Двамата се вмъкнали в кралския дворец в Трейдфорд и убили неколцина от стражниците му с Дива магия. Прерязали им гърлата, така че вълкът да може да им изпие кръвта. В момента най-много търсят тъкмо него. Казват, че се обличал като благородник и носел пръстен, медальон и сребърна обеца на ухото. Имал бял кичур коса от предишна битка с нашия крал и пак от нея — белег на лицето и счупен нос. Да, и нова рана от меч на ръката, която този път му нанесъл кралят.
Неколцина от пастирите смаяно ахнаха. Дори аз не можех да не се възхитя от безочието на Славен. Разговорът продължи.
— Казват, че бил осезател и че при пълнолуние можел да се превръща във вълк. Такива като него денем спят и нощем излизат на лов, да. Казват, че това проклятие му пратила чуждата кралица, която кралят прогонил от Бък, задето се опитала да му открадне короната. Пъпчивия бил полупризрак — кралицата го създала от тялото на стария крал Умен със своята планинска магия. И сега той обикалял пътищата на Шестте херцогства и носел зло навсякъде, дето идел. И лицето му било лицето на самия стар крал!
— Пълни глупости — презрително изсумтя Крис и отново отпи от виното. Но неколцина от другите харесаха тази невероятна история и се наведоха към разказвача да го убедят да продължава.
— Е, това е всичко, което чух — високомерно отвърна той. — Че Пъпчивия бил полупризрак на Умен и че нямало да намери покой, дорде планинската кралица, която го отровила, също не легнела в гроба.
— Ако Пъпчивия е призрак на Умен, защо крал Славен предлага сто жълтици за него — кисело попита Крис.
— Не негов призрак. Полупризрак. Когато кралят умирал, той откраднал част от душата му и Умен няма да намери покой, дорде Пъпчивия не умре, за да освободи цялата му душа. А някои казват — той сниши глас, — че копелдакът не бил доубит и че сега пак бродел като човек-вълк. Двамата с Пъпчивия искали да отмъстят на крал Славен, да унищожат трона, който копелдакът не успял да открадне. Защото след като премахнели Умен, той искал да царува заедно с кралица Лиса.
Нощта беше тъкмо за такива приказки. Луната бе пълна, оранжева и висеше ниско в небето, вятърът донасяше тъжното мучене на кравите в оборите и вонята на кръв и дъбени кожи. Сегиз-тогиз разкъсани облаци скриваха лунния диск. От думите на разказвача ме полазиха тръпки. Всеки момент очаквах някой да ме подритне с крак или да извика: „Ей, я по-отблизо да разгледаме лицето му“. Нищо не се случваше. Историята караше всички да се взират за вълчи очи в сенките, а не за уморен работник, спящ съвсем близо до тях. Въпреки това, докато мислено се връщах по следите си, сърцето ми се блъскаше в гърдите. Шивачът, при когото бях разменил дрехите си, щеше да познае описанието ми. Навярно и търговката от златарския дюкян. Дори вехтошарката, която ме бе научила да завързвам кърпата на главата си. Някои можеха да не искат да съдействат на кралските стражници. Други обаче с готовност щяха да го сторят.
Разказвачът продължаваше да говори за злите намерения на Кетрикен, за това, че била спала с мен, за да зачене дете, което да използваме, за да предявим претенции за престола. Гласът му излъчваше омраза и изглежда, всички изпитваха същото. Даже Крис беше съгласен, като че ли всеки знаеше за тези странни заговори. В потвърждение на моите опасения той ненадейно се обади: