Помнеше добре как и тогава песента проникваше в съзнанието им. Вампирите бяха бледи, голи, прекрасни. И онзи ужас. Групата стреляше от десетия етаж, по-надолу имаше часови. Те изчезваха един по един, а после…
— Вятърът духа надясно — отбеляза Кей.
— Стрелям — съобщи Барок.
Тя инстинктивно стисна клепачи. Оръдието над нея изрева, друго в далечината сякаш повтори експлозията.
Едва-едва чу гласа на Барок:
— Може да ни обкръжат.
— Не са разумни — напомни Кей.
Отляво пак долетя оръдеен гръм. После и отдясно.
Вампирите не използват сечива, не носят дрехи. Ако заровиш пръсти в пищната пепеляворуса коса на някой убит екземпляр, ще напипаш твърде малък и някак плосък череп. Тези същества не строят градове, не събират армии, не се сещат за обходни маневри…
Но бойците по стената сочеха навсякъде, пускаха стрелите си наляво и надясно, в посоката на въртене и срещу нея.
— Да, нямат разум, но имат носове!
Барок се вторачи в нея от куличката, Кей се учуди:
— Това пък какво означава?
— Не са съставили никакъв план за битката. Просто отбягват вонята на хиляда и петстотин тревопасни великани в селище с първобитна канализация. Същата миризма ги е привлякла насам! Когато заобиколят, за да духа вятърът откъм тях, няма да ги дразни. И тогава ние ще надушим тяхното ухание…
— Ще накарам Уондернотий да премести колата си — реши Барок и се втурна.
— Кърпа и спирт! — кресна Валавиргилин след него.
Той се закова на място.
— Какво?!
— Сипи малко спирт на кърпа и я вържи на лицето си. Ще те предпази от уханието. Кажи и на Уонд!
— Аз още имам в кого да се целя — обади се Кей над нея. — Старша, ти обаче не можеш да хвърлиш бомба дотам. Отиди при Ант и му кажи да се премести. Обясни му за кърпите и спирта. А и великаните едва ли знаят как да се предпазят. Ха! Тъкмо исках да им покажа и другите приложения на тази течност…
Идиот. Тя намокри една кърпа за себе си, взе още две. Май ставаше много напечено.
Налагаше се да внимава къде стъпва в тъмното, можеше да падне и навън, и в двора на селището. Вече не валеше. Песента на вампирите се носеше с вятъра. Вала вдишваше изпаряващия се спирт, главата й се замайваше.
Чу отдалеч:
— Оръдието!
Затвори очи, изчака грохота и продължи към плътната квадратна сянка.
— Антрантилин!
— Вала, той е зает — отвърна Таратарафаст.
— След малко ще бъде още по-зает. Ония кръвопийци ни обкръжават. Извадете кърпи, сипете по малко спирт и ги вържете на лицата си. След това преместете колата с една шеста по дължината на стената.
— Валавиргилин, аз изпълнявам заповедите само на Антрантилин.
Ама че глупачка…
— Премести колата където ти казах, иначе скоро и двамата ще си приказвате с мършоядите! Накарай и Ант да си върже намокрена със спирт кърпа. Но първо ми дай едно шише, за да имам и за великаните.
Нерешително мълчание.
— Добре, Вала. Кърпите ще ти стигнат ли?
Голямата бутилка тежеше. Твърде остро съзнаваше, че не носи никакви оръжия. Когато застана до едрия силует, засрами се от чувството на облекчение.
Великанът не се обърна.
— Какво е положение при вас, Валавиргилин?
— Обкръжават ни. След минута ще ги надушиш. Вържи това…
— Фу! Що за воня?!
— Спирт. С него задвижваме колите си, а сега може да ни спаси. Вържи кърпата на лицето си.
Стражът не помръдна, дори не я погледна. Не би обидил гостенка от друга раса. Значи все едно нищо небе чул. Тя обаче нямаше време за тези игрички.
— Покажи ми къде да намеря Търл.
— Дай ми кърпата…
Вала му я подхвърли. Великанът изпръхтя с погнуса, но все пак се зае да я връзва върху устата си. Посочи настрани, ала тя вече бе забелязала лъскавата броня на вожда.
Главният мъжкар на ордата се поотдръпна от миризмата и се вторачи в мократа кърпа.
— Но защо?!
— Нищо ли не знаеш за вампирите?
— Разни истории стигат до нас. Знаем, че вампири лесни за убиване, щото не мислят. А останалото… Не трябва ли с тези кърпи да закрием и свои уши?
— Как ти хрумна?
— Да не ни примамят към гибел с тяхна песен.
— Не с песните ви примамват, а с миризмата си.
— С миризмата, казваш…
Тя си напомни, че тревопасните великани не са слабоумни, просто не бяха имали късмет. Първо някой трябва да оцелее при нападение на вампири. А ако е дете, не би разбрало кой е убил възрастните. Ех, защо не им каза по-рано въпреки цялата шетня преди атаката?
— Търл, вампирите отделят миризма, подтикваща към съвкупление. Обзема те похот, мозъкът ти все едно заспива и отиваш при тях.