— Знаел си, че ще победиш.
— Ъхъ.
Кзинтът примига насреща.
— Ами ако тичахме само до градината?
— Щеше да победиш ти.
— Благодаря ти за урока.
— Аз ти благодаря.
Хм, много любезно. Кой ли го е научил?
— Луис — обади се Брам. — Огледай се. Искам твоята реакция.
Ама че начин да се изразиш…
— Впечатляващо е. Толкова зеленина! От подножията чак до линията на леда: Но не би трябвало да се учудвам. Нали планините са от утайката по морското дъно. Готова плодородна почва.
— Друго ще кажеш ли?
— По някои от тръбите очевидно не се стича флуп. Това обяснява защо има и по-ниски пръскащи планини. Каквото е останало от тях, досега трябва да се е втвърдило до плътна скала. А на най-високите явно има изобилие от воден лед. Виждам, че оттам започват много реки. И си мисля, че тези планини са единственият източник на земетръси в Пръстеновия свят.
— Трудна за обитаване среда, така ли?
— Предполагам. Брам, това сме го виждали преди петдесетина фалана. Ти забеляза ли признаци на живот по пръскащите планини?
— Разстоянието дотам е колкото една обиколка на твоята планета, но вече се уверихме, че има живот. Луис, трябва да се погрижа за храната. Най-заден, Новако, заведете го в трапезарията. И му покажете.
Кукловодът бе напръскал мрежови очи и на четирите стени.
Едното не се използваше в момента. Изглеждаше си като бронзова паяжина. Екран с формата на разлята локва показваше редица тъмнозелени конуси с бели върхове. Във втория страничната стена се изнизваше бавно — изглед от сондата за презареждане.
А в третия двайсетина мускулести космати мъже насочваха с въжета плоча, върху която би се побрала къща с шест стаи. Тя се рееше над главите им. Голяма товарна платформа или част от въздушна сграда. Дърпаха я към Луис… тоест към колата и отмъкнатото мрежово око.
— Оставих ти в кораба запис отпреди шест дни — каза Най-задния, — за да го видиш, щом се събудиш. Това обаче е в реално време.
— Какво са намислили?
Отговори му кзинтът:
— Опитват се на всяка цена да стигнат до страничната стена.
— Но защо?
— Още не знам. Брам може и да се е досетил. Докато машината те лекуваше, той намери твоите приятели, потомците на Строителите, и ги премести на „Скритият Патриарх“. Подчинени са му, както робите на баща ми се подчиняват на господаря си. Само след един ден насочиха кораба надясно. Брам изучава страничната стена.
— Защо? — пак промърмори Луис.
— Не ни обясни.
Най-задния се намеси:
— Никога не съм виждал Брам да проявява страх, но според мен се бои от другите пазители.
Луис веднага схвана връзката.
— Необходимо е да се възстановят двигателите за корекция на орбитата. Иначе Пръстенов свят може пак да се измести. Всеки пазител, който проумява това, е на страничната стена и монтира двигатели. Прав ли съм?
— Ако сме разбрали подбудите им, да.
— А защо Брам не е на стената?
Кукловодът издаде кратък остър звук като кихавица на тромпет.
— Ех, ако пазителите знаеха, че три раси от други светове се опитват да нахлуят тук, а четвърта ги наблюдава от далечна орбита, всички щяха да се струпат в Картата на Марс.
— Да им осигурим ли мощни телескопи? Не, въпреки това ще… Охо!
— Какво „охо“?
— И Брам смята, че мястото му е на страничната стена. Подготвя се. Другите пазители ще се мъчат да го убият.
Главите на Най-задния се спогледаха за миг.
— Както и да е. От „Скритият Патриарх“ можем да оглеждаме страничната стена. Моята сонда е в околослънчева орбита цял фалан, плъзга се край стените и записва. Много нови неща научихме.
Кукловодът изчурулика.
В първия екран се намести само една пръскаща планина. Бледо и тъмно зелено, ливади и гори чак до бялото на леда. На самия връх черна нишка потъваше в гъсто кълбо тъмна мъгла. Дънна утайка от моретата падаше неспирно от тръбата.
Във втория екран страничната стена прелиташе размазана, видяна твърде отблизо. Луис се стараеше да не поглежда натам.
А откраднатото мрежово око показваше…
Той се разкикоти.
Колата на Народа на машините се подрусваше и полюшваше пет-шест метра над земята. Наоколо имаше закръглени могилки като хиляди спящи хипопотами.