Опънати въжета дърпаха товарната платформа. Теглеха ги вече трийсетина мъже от непозната за Луис раса. Имаха леки раници на гърбовете си, не носеха нищо друго. Права черна коса падаше почти до коленете им. Може би нямаха нужда от защита срещу студа.
Бягаха нагоре към билото на един рид, където пък ги чакаха трийсетина космати жени. Те размахваха ръце и крещяха насърчаващо. Сред тях се виждаше и червенокожа пастирка, която се опитваше да покаже накъде трябва да се насочат мъжете.
Ставаше стръмно и вече не тичаха. Жените се струпаха наоколо и също хванаха въжетата. Чуваха се смях и задъхани разговори.
Луис забеляза, че жените имат силни крака — като тези на мъжете. Тълпата преодоля възвишението и тръгна надолу. Всички изчезнаха от екрана — явно се струпаха отзад, за да забавят движението на платформата.
А червенокожата се хвърли към едно свободно въже и се покатери по него.
Платформата се ускоряваше. Помощниците вероятно бяха пуснали въжетата. Могилките растяха бързо пред очите му, добиваха очертанията на внушителни хълмове. Между тях лъкатушеха поточета и се събираха някъде напред. Луис се досещаше, че вижда подножието на пръскаща планина.
От клатенето на платформата започваше да му се гади.
— Така ще се пребият — промърмори накрая. Новака изскимтя присмехулно.
— И аз не мисля, че са постъпили разумно — вметна Най-задния.
В първия екран планината също се уголемяваше. Върхът й вече не се виждаше. Луис различаваше цветни точици и мигащи светлинки по склона. Хм…
— Хелиографи.
— Прозорлив си.
— Едно дете от мършоядите ми разкри тайната, а си мислеше, че ми говори със загадки. Цялата им империя трябва да се опира на съобщенията с хелиографи от пръскащите планини. Според теб как го правят? Мършоядите не понасят дневната светлина.
— Нощем виждат сигналите от осветените планини. Това е лесно, но как изпращат съобщения от тъмните земи? Луис, мисля, че си осигуряват помощта и на някои местни раси.
— Някак им се отплащат. Както и на хората от пръскащите планини. Обзалагам се обаче, че не с ришатра.
— Нямат нужда от особено много вестоносци. Забелязахме проблясъци само по няколко десетки планини. А още няколко хиляди точки за препредаване на съобщения на повърхността биха им стигнали, за да поддържат връзка из целия Пръстенов свят.
— Ами… Онези неща там да не са балони? Най-задния изчурулика отново. Камерата се завъртя.
Двайсетина цветни кръгчета се носеха два — три километра над леда. Още повече бяха те в широките пространства между планините.
— Балони с горещ въздух. Където и да погледнем, виждаме ги да летят от планина към планина.
— Какви разновидности?…
Харкабийпаролин и Кауаресксенджаджок влязоха с подноси в ръце и се смръзнаха.
Кукловодът изсвири остро. Замайващият полет край страничната стена и подскачащите подножия избледняха в бронзовите паяжини. Луис се чудеше как двамата потомци на Строителите не изтърваха всичко и не избягаха с писъци. Но Харкабийпаролин още зяпаше втрещена, а Кауаресксенджаджок й се хилеше.
Аха, мен гледа.
— Аз съм, не се съмнявай. Само че се погрижих за себе си. Жената се извъртя към мъжа и изсъска. Преводачът на Луис предаде думите й:
— Ти си знаел!
— Да, Зелз ми каза.
— Ще ви науча аз, дребни хитреци!
Тя обаче също вече се смееше. Двамата оставиха подносите на масата. Купчинки кафяви и жълти корени, съдове с розова течност. Харкабийпаролин се настани в скута на Луис и заразглежда лицето му от два-три сантиметра.
Струваше му се съвсем естествено, сякаш го бяха правили всеки ден от памтивека. Все едно се бе прибрал у дома.
— Бяхме самотни без теб — промълви жената.
— Там, където ви оставих, имаше много хора.
— Бе ни заповядано да тръгнем — тя кимна към кухнята. Подчинили са се на пазител. И това трябва да им се е сторило съвсем естествено…
— Какво поиска той от вас?
— „Плавайте надясно“ — вдигна рамене Харкабийпаролин. — Понякога ни навестява, оглежда кораба, променя курса. Обяснява ни местните ветрове и течения, казва ни как да хванем риба или топлокръвни животни, какви грижи са нужни за градината. Според него не ядем достатъчно червено месо.
— А, сигурно се обажда произходът му.
— Луис, сега си млад като Кауа. Може ли?…
Отговори й кукловодът.
— Възможно е само за хора и кзинти от кълбовидните светове. За да лекуваме местни човешки раси или кзинти, поне хиляда от себеподобните ми трябва да се посветят на изследвания, траещи десетки фалани.
Жената му се озъби.
Кауаресксенджаджок и Брам влязоха с още подноси. Шест големи, стъписващо грозни дълбоководни риби. Две все още помръдваха, другите бяха опечени на скара и гарнирани със странни растения… Кзинтски зеленчуци. Имаше и купичка със сурови листа от ловния парк.